Сура Ан-Нур — Стих 9

1. Обяснение на думите в аята:

— „وَالْخَامِسَةَ“ (уал-хамиса): „и петото“ — има се предвид петото свидетелство (клетва).

— „غَضَبَ اللَّهِ“ (гадаба-Ллах): „гневът на Аллах“ — сурово наказание и недоволство от Аллах.

— „إِن كَانَ مِنَ الصَّادِقِينَ“ (ин кана мина-с-садикин): „ако той е от правдивите“ — ако съпругът е казал истината в обвинението си.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е част от поредицата аятове за „лиан“ — специална процедура, при която съпругът обвинява жена си в прелюбодеяние, без да има четирима свидетели. За да се избегне наказанието за клевета, съпругът трябва да положи четири клетви в името на Аллах, че е правдив, а на петото място да призове проклятието на Аллах върху себе си, ако лъже. Ако той направи това, жената се подлага на същата процедура, за да отхвърли обвинението: тя също полага четири клетви в името на Аллах, че той лъже, а на петото място — този аят — тя казва: „Нека гневът на Аллах бъде върху мен, ако той е от правдивите.“

Смисълът е, че ако жената е невинна, тя призовава гнева на Аллах върху себе си в случай, че съпругът ѝ е казал истината. Това е тежка клетва, защото призовава Божието наказание върху самата нея, ако е виновна. Ако тя откаже да положи тази пета клетва, се счита, че потвърждава обвинението и се прилага наказанието за прелюбодеяние. Ако и двамата положат клетвите си, съдът ги разделя — бракът се разтрогва и повече не могат да се съберат.

Така аятът показва справедливостта на ислямското право: то пази честта на жената, като ѝ дава възможност да се защити с клетва, и същевременно пази обществото от клевета, като изисква тежка отговорност от обвинителя. И двамата се обръщат към Аллах, Който знае скритото, и Неговият гняв е най-голямата заплаха за онзи, който лъже.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Ислямът държи изключително много на честта и достойнството на жената, като ѝ дава право да се защити и да не бъде наказвана само по обвинение.

— Клетвата пред Аллах е сериозно нещо; вярващият знае, че Аллах вижда и чува всичко и че гневът Му е страшен за онзи, който лъже.

— Справедливостта в исляма не е сляпа: и обвинителят, и обвинената носят отговорност пред Всевишния, а не само пред хората.

— Този аят ни учи на искреност и страх от Аллах дори в най-тежките семейни спорове, защото Той е Справедливият и Знаещият.

— Коранът не оставя човека в объркване, а дава ясни правила, които пазят обществото от разпадане и несправедливост.