Сура Аш-Шуара — Стих 162

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• رَسُولٌ (расулун): пратеник, вестител — човек, изпратен от Аллах, за да предаде Неговото послание на хората.
• أَمِينٌ (амин): доверен, надежден, честен — този, на когото може да се повери всичко и който не изневерява на повереното.

1. Тълкувание на аята:

Пророк Лут (мир нему) се обръща към своя народ с ясно и прямо послание. Той им казва, че е пратеник от Аллах, изпратен специално при тях, за да им предаде Божието слово и напътствие. Той е доверен в това, което му е поверено — не добавя нищо от себе си към посланието и не скрива нищо от него, а го предава точно такова, каквото му е низпослано. Той не търси лична изгода, нито награда от хората за призива си, а единствено желае тяхното добро и спасение. Затова ги приканва да се вслушат в думите му и да го последват по пътя на истината, като се пазят от наказанието на Аллах и не отхвърлят Неговия пратеник.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинските Божии пратеници са хора на пълна честност и надеждност — те не мамят и не изопачават посланието, което носят.
• Той показва, че призивът към вяра е искрен и безкористен — пророците не искат от хората нито пари, нито слава, а само тяхното добро.
• Напомня ни, че следването на пратеника е път към спасение и че отхвърлянето му носи загуба.
• Кара ни да оценим Корана като доверено и непроменено послание, предадено ни чрез честни и верни пратеници.
• Подтиква ни да бъдем и ние доверени и честни в това, което ни е поверено, и да търсим истината с открито сърце.