Сура Аш-Шуара — Стих 30

1. Обяснение на думите в аята:

— „قَالَ“ (каля): каза.

— „أَوَلَوْ“ (а-уаляу): въпросително-усилваща частица, означаваща „Нима дори и ако…?“.

— „جِئْتُكَ“ (джи’тука): дойдох при теб, донесох ти.

— „بِشَيْءٍ“ (би шай’ин): с нещо.

— „مُّبِينٍ“ (мубин): ясно, очевидно, разкриващо истината.

1. Тълкувание на аята:

Муса (мир нему) отговаря на Фараона, който го заплашва със затвор. Той казва: „Нима ще ме хвърлиш в тъмница дори и ако ти донеса нещо напълно ясно, което неопровержимо доказва истинността на това, с което съм изпратен от Аллах?“ С други думи, Муса пита Фараона: справедливо ли е да ме накажеш със затвор, преди дори да си видял доказателството, което ясно показва, че говоря истината? Той предлага знамение, което разкрива правотата на неговата мисия и прави истината видима за всеки безпристрастен наблюдател. Аятът подчертава, че призивът на Муса не се основава на празни думи, а на ясен, убедителен довод, и че отхвърлянето на такъв довод чрез заплахи и насилие е проява на несправедливост и упорство.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Ислямът разчита на ясни доказателства и разумни доводи, а не на принуда и заплахи.

— Истинският призив към вяра е съпътстван от яснота и искреност, както постъпва Муса пред Фараона.

— Коранот ни учи да търсим истината с открито сърце и да не отхвърляме очевидното само от гордост или упорство.

— Вярата е покана за размисъл и разбиране; всеки, който искрено търси истината, ще намери в Корана ясно ръководство и светлина.