Сура Аш-Шуара — Стих 29

1. Обяснение на думите в аята:

— „لَئِنِ“ (лаин): клетва, означаваща „ако непременно“.

— „اتَّخَذْتَ“ (иттахазта): приел си, избрал си за себе си.

— „إِلَٰهًا“ (иляхан): божество, обект на поклонение.

— „غَيْرِي“ (гайри): друг освен мен.

— „لَأَجْعَلَنَّكَ“ (лаадж‘аланнака): непременно ще те направя, ще те превърна.

— „الْمَسْجُونِينَ“ (ал-масджунин): затворниците, онези, които са хвърлени в тъмница.

1. Тълкувание на аята:

Когато пророк Муса (мир нему) представи ясните доказателства и неопровержимите знамения пред Фараона, и когато истината стана толкова явна, че Фараонът не можа да намери никакъв отговор, нито да опровергае доводите му, той се обърна от безсилие към заплахи. Каза с високомерие и надменност, отказвайки да се подчини на истината: „Ако приемеш друго божество освен мен, непременно ще те хвърля в тъмницата и ще те направя един от затворниците.“ Така Фараонът премина от спор и дискусия към заплаха за затвор и наказание — и това е обичайният път на всеки упорит, който, след като бъде победен с доводи, прибягва до сила и потисничество, защото няма какво друго да противопостави на истината.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Аятът ни показва как тираните и горделивците прибягват до заплахи и насилие, когато истината ги победи с доводи — това е доказателство за правотата на пророците и за слабостта на техните противници.

— В него има утеха за всеки, който призовава към истината: ако срещнеш отпор и заплахи, знай, че това е пътят на пророците, и че истината винаги надделява.

— Аятът ни учи, че вярата изисква твърдост и че не трябва да се страхуваме от заплахите на властниците, когато защитаваме истината.

— Той разкрива колко абсурдно е да се претендира за божественост — Фараонът искаше да бъде единствен бог, а това е върхът на заблудата и тиранията.

— Коранът разказва тези истории, за да ни даде пример и поука, и да укрепи сърцата на вярващите, че краят винаги е в полза на истината и справедливостта.