Сура Аль-Касас — Стих 48

1. Обяснение на думите в аята:

• الْحَقُّ (ал-хакк) – Истината, която е Корана и пророкът Мухаммед (с.а.с.).
• لَوْلَا (лаула) – Защо не, дано, израз на желание и възражение.
• أُوتِيَ (утия) – Беше дарен, получи.
• سِحْرَانِ (сихран) – Две магии, двойнствено число от „магия“.
• تَظَاهَرَا (тазахара) – Двамата си помагат взаимно, подкрепят се един друг.
• كَافِرُونَ (кафирун) – Неверници, отричащи.

1. Тълкуване на аята:

Когато Истината от Аллах – а това е Корана и пророкът Мухаммед (с.а.с.) – дойде при хората от Мека, те не я приеха с вяра и покорство, а започнаха да поставят условия и да отправят възражения. Казаха: „Защо на Мухаммед не бяха дадени същите знамения и чудеса, които бяха дадени на Муса – като ръката, която светеше, и жезъла, който се превръщаше в змия, и Тората, която беше низпослана наведнъж?“ Те искаха да видят материални, осезаеми чудеса, подобни на тези на Муса, преди да повярват.

Аллах отговори на тяхното възражение, като разкри тяхната непоследователност и лицемерие. Той каза: „Нима не отхвърлиха и това, което беше дадено на Муса преди?“ Тоест, юдеите, които те питаха и чието мнение следваха, вече бяха отрекли знаменията на Муса. Те казаха за Тората и Корана, че са две магии, които си помагат взаимно и се подкрепят една друга. И казаха: „Ние във всичко това сме неверници.“ Някои тълкуватели казват, че думите „две магии“ се отнасят за Муса и Харун, а други – за Тората и Корана. И в двата случая става дума за упорито отричане и отхвърляне на истината.

Така Аллах изобличи неверието на езичниците от Мека, като показа, че те не търсят истински доказателства, а само търсят поводи за отказ. Те последваха юдеите в тяхното отричане и дори надминаха в упорството си, заявявайки, че са неверници във всичко, което им е било дадено.

1. Поуки от аята, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Истината не се нуждае от това да ѝ поставяме условия, за да я приемем. Тя е ясна и очевидна за онзи, който търси истината с искрено сърце.
• Изискването на чудеса и знамения не винаги идва от желание за вяра, а често е само повод за отказ и упорство.
• Коранът е най-голямото чудо, дадено на пророк Мухаммед (с.а.с.), и то е вечно, съхранено и достъпно за всички хора по всяко време.
• Ислямът ни учи да не следваме сляпо другите в тяхното отричане, а да търсим истината сами и да я приемаме, когато ни се разкрие.
• Аллах е справедлив и мъдър – Той разкрива лицемерието на онези, които отхвърлят истината, и показва, че тяхното неверие е резултат от собствената им гордост и упорство.
• Коранът потвърждава предишните писания и е продължение на Божието напътствие за човечеството, а не нещо отделно и противоположно на тях.
• Вярата в Корана и в пророк Мухаммед (с.а.с.) е пътят към спасението и истинското щастие в този свят и в отвъдния.