Сура Аль-Анкабут — Стих 56

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• يَا عِبَادِيَ (Йа ‘иба̄дийа): „О, Мои раби“ — обръщение на Аллах към вярващите, изразяващо близост и милост.
• آمَنُوا (а̄манӯ): „които повярваха“ — тези, които са приели вярата в Аллах.
• إِنَّ أَرْضِي وَاسِعَةٌ (инна ард̣ӣ уа̄си‘а): „Наистина Моята земя е просторна“ — земята на Аллах е обширна и в нея има място, където човек може да живее и да изповядва вярата си.
• فَإِيَّايَ فَاعْبُدُونِ (фа-иййа̄йа фа‘будӯн): „затова само Мен обожавайте“ — ограничаване на обожанието единствено към Аллах, без никого да Му се съдружи.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах се обръща към вярващите с думи на милост и напътствие. Той им казва: ако в своята земя се намирате в затруднение и не можете свободно да изповядвате вярата си, ако ви пречат да обожавате Аллах както подобава, или ако ви заплашва глад и лишения поради вярата ви — не се отчайвайте и не се отказвайте от вярата си. Земята на Аллах е широка и обширна. Преселете се там, където ще можете спокойно да обожавате своя Господ. Аллах е Този, Който дава препитание навсякъде и Той ще се погрижи за вас, където и да отидете. Той е Обезпечаващият, Който не забравя Своите раби.

Смисълът на аята е следният: ако не можете да изпълнявате обожанието на Аллах в една земя поради гнет, пречки или разпространение на греха и неверието, то преселете се в друга земя, където ще можете да Го обожавате искрено и безпрепятствено. Обожанието трябва да бъде насочено единствено към Аллах, без никого да Му се съдружи. Това е същинската цел на вярата и смисълът на човешкото съществуване.

Аятът е бил низпослан във връзка със слабите и угнетени мюсюлмани в Мека, които били подложени на мъчения и натиск, и които се страхували, че ако напуснат дома си, ще изпаднат в бедност и глад. Аллах им отговаря: Аз съм вашият Обезпечител, където и да се намирате. Моята земя е широка, затова излезте от мястото на гнета и Ми се покланяйте искрено.

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аллах се обръща към вярващите с нежност и милост, наричайки ги „Мои раби“ — това показва колко близък и грижовен е Той към Своите вярващи служители.
• Вярата е най-ценното нещо, заради което човек е готов да напусне дома си и да се пресели, за да я съхрани и да обожава Аллах свободно.
• Аллах е Обезпечителят на всички — Той дава препитание навсякъде, затова вярващият не трябва да се страхува от бедност, когато предприема преселение заради вярата си.
• Земята на Аллах е широка — това е утеха за всеки вярващ, който е подложен на гнет: винаги има изход и възможност да се намери място, където да се живее спокойно и да се обожава Аллах.
• Обожанието е само за Аллах — аятът завършва с ясното повеление: „затова само Мен обожавайте“, което е същността на исляма и източникът на истинското освобождение от робството пред хората и пред създанията.
• Ислямът е религия на действие и надежда — той не оставя вярващия без изход, а му посочва път: ако едно място е затворено за вярата, Аллах отваря други места и други възможности.