Сура Аль-Анкабут — Стих 57

1. Обяснение на думите в аята:

• كُلُّ نَفْسٍ (куллу нафсин): всяка жива душа, всяко живо същество.
• ذَائِقَةُ الْمَوْتِ (заикатул-маут): ще вкуси смъртта, тоест неизбежно ще изпита смъртта, както човек вкусва нещо и усеща вкуса му.
• ثُمَّ (сумма): после, след това.
• إِلَيْنَا (иляйна): към Нас, при Нас.
• تُرْجَعُونَ (турджа‘ун): ще бъдете върнати.

1. Тълкуване на аята:

Всеки жив човек, без изключение, ще вкуси смъртта — където и да се намира и каквото и да прави, никой не може да я избегне или да я отложи. Смъртта не е нещо, което сполетява само едни, а е съдба на всяка душа. След смъртта всички хора ще бъдат върнати при Аллах, своя Господ, в Деня на възкресението, за да бъдат съдени и възнаградени според делата им. В контекста на аята това е и насърчение към вярващите да не се страхуват от смъртта и да не остават в земите на неверието само от страх да не умрат, а да се доверят на Аллах и да постъпват според Неговата заповед. Щом смъртта е неизбежна за всеки и щом завръщането е при Аллах, то човек трябва да се стреми делата му да бъдат добри, за да получи добро въздаяние.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че смъртта е истина, която никой не може да отмени, и това ни помага да гледаме на живота реалистично, без да се заблуждаваме, че ще живеем вечно.
• Той ни утешава и ни дава смелост: щом краят на всеки е определен от Аллах, не е нужно да живеем в страх от хората или от обстоятелствата, а да се уповаваме на Аллах.
• Аятът ни напомня, че след смъртта има завръщане при Аллах и отговорност за делата — това ни подтиква към добри дела и искреност.
• В него има милост и справедливост: Аллах не оставя делата ни напразно, а ще ни възнагради според това, което сме извършили.
• Той ни показва, че ислямът не ни кара да мразим живота, а ни учи да го използваме мъдро, като се подготвяме за срещата с Аллах.