Сура Аль-Анкабут — Стих 66

1. Обяснение на думите в аята:

• «لِيَكْفُرُوا» (лийакфуру): да отричат, да бъдат неблагодарни и да отхвърлят благодатта.
• «آتَيْنَاهُمْ» (атайна̄хум): което Ние им дадохме.
• «وَلِيَتَمَتَّعُوا» (уалийатаматта'ӯ): и да се наслаждават, да извлекат полза и удоволствие.
• «فَسَوْفَ يَعْلَمُونَ» (фасayфа я'ламӯн): скоро ще узнаят, ще разберат.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава за състоянието на многобожниците, които, след като ги спасява от бедствие в морето и ги връща на сушата, отново се обръщат към своето многобожие. Те отричат благодатта, която Аллах им е дал — спасението и избавлението — и проявяват неблагодарност към своя Господ. Те искат единствено да се наслаждават на земните удоволствия и на преходните блага на този свят, забравяйки своя Създател и Закрилник. Затова Аллах ги предупреждава със заплаха: скоро ще узнаят последиците от своето неверие и неблагодарност, когато ги сполети наказанието. Това е заплаха и предупреждение за тях — че ще видят края на своето дело и ще разберат какво ги очаква в отвъдния живот.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че човек трябва да бъде благодарен на Аллах за всяка благодат, особено за спасението и избавлението в трудни моменти.
• Показва колко несправедливо е човек да забравя своя Господ, след като Той го е спасил от беда — това е признак на неблагодарност и отклонение.
• Напомня ни, че земните удоволствия са преходни и че истинският успех е в отвъдния живот.
• Предупреждава ни, че всеки ще види последиците от делата си — добри или лоши — и че Аллах е справедлив и мъдър.
• Насърчава ни да бъдем постоянни във вярата си, както в трудни, така и в лесни времена, и да не се обръщаме към неверие или многобожие.
• Корана ни призовава към размисъл и признателност, към обръщане към Аллах с искреност и смирение, и ни уверява, че Той е Милостивият, Прощаващият.