Сура Аль Имран — Стих 168

1. Обяснение на думите в аята:

• الَّذِينَ قَالُوا – онези, които казаха; тук се имат предвид лицемерите, които останаха назад от битката.
• لِإِخْوَانِهِمْ – на своите братя; става дума за роднинска, а не за религиозна братска връзка – те били роднини на загиналите в битката при Ухуд.
• وَقَعَدُوا – и седяха; тоест те самите бяха останали вкъщи и не участваха в сражението.
• لَوْ أَطَاعُونَا – ако бяха послушали нас; ако бяха останали, както ние останахме.
• مَا قُتِلُوا – нямаше да бъдат убити.
• فَادْرَءُوا – отблъснете, отстранете, предотвратете.
• إِن كُنتُمْ صَادِقِينَ – ако говорите истината в твърдението си.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за лицемерите, които сами останаха назад от битката и не излязоха на бойното поле, а после започнаха да говорят на своите роднини и близки, загинали в битката при Ухуд: „Ако бяха ни послушали и не бяха излезли да се сражават, нямаше да бъдат убити.“ Те си въобразяваха, че тяхното оставане вкъщи ги е спасило, и че ако загиналите бяха постъпили като тях, щяха да останат живи.

Затова Аллах нареди на Пророка (с.а.с.) да им отговори с решителен и ясен отговор: „Ако наистина сте прави в твърдението си, че оставането вкъщи спасява от смърт и че вие сте се спасили чрез бездействието си, тогава отблъснете смъртта от самите себе си! Ако можете да предотвратите идването на смъртта при вас, когато дойде нейният час, тогава бихте били прави. Но вие не можете да направите това – смъртта ще дойде при всеки от вас, независимо дали е излязъл на бой, или е останал вкъщи. Следователно вашите думи са лъжливи и вашето убеждение е погрешно.“

Смъртта не идва по-рано или по-късно заради това дали човек се сражава, или стои вкъщи. Всичко е по предопределението на Аллах и в определеното от Него време. Ако човек е излязъл на бой в името на Аллах, той е в повишено положение и получава голяма награда, а ако загине като мъченик, постига най-висшата степен. Ако пък остане вкъщи от страх и малодушие, това не го спасява от смъртта, а само го лишава от наградата и го излага на Божието недоволство.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че смъртта е неизбежна и че никой не може да я отблъсне или да избяга от нея – нито със сила, нито с хитрост, нито с оставане вкъщи. Това освобождава сърцето от страх и го прави смело и уповаващо се на Аллах.
• Той показва колко погрешно е да се мисли, че предпазливостта и бездействието могат да удължат живота, ако Аллах не е определил това. Истинската предпазливост е в покорството на Аллах и в изпълнението на Неговите заповеди.
• Аятът разкрива лицемерието и слабостта на онези, които се опитват да разубеждават другите от доброто и да ги плашат от смърт, за да ги отдалечат от пътя на Аллах. Вярващият трябва да бъде внимателен към такива думи и да не им позволява да го отклонят от истината.
• В него има утеха за семействата на загиналите в името на Аллах – те не са загинали напразно, а са постигнали висока степен при своя Господ. Това е чест, а не загуба.
• Аятът ни подтиква да се уповаваме на Аллах и да изпълняваме задълженията си, без да се страхуваме от хорските думи, защото само Аллах определя живота и смъртта. Това е пътят на истинската сила и достойнство.