Сура Аль Имран — Стих 192

1. Обяснение на думите в аята:

• «رَبَّنَا» (Раббана) — „Господарю наш“ — обръщение към Аллах с признание на Неговото господство и власт.
• «أَخْزَيْتَهُ» (ахзайтаху) — „ти го опозори и унижи“ — означава дълбоко унижение и позор, който сполетява онзи, когото Аллах въведе в Огъня.
• «الظَّالِمِينَ» (аз-залимин) — „угнетителите“, „несправедливите“ — онези, които са престъпили границите на Аллах и са навредили на самите себе си с грехове и неверие.
• «أَنصَارٍ» (ансар) — „помощници“, „застъпници“ — никой, който да ги защити или да отблъсне наказанието от тях.

1. Тълкуване на аята:

Това е част от една смирена молба, с която вярващите се обръщат към своя Господ. Те казват: „Господарю наш, наистина всеки, когото Ти въведеш в Огъня, Ти вече си го опозорил и унижил.“ Тоест въвеждането в Ада е най-голямото унижение и най-тежкото наказание, защото е лишаване от милостта на Аллах и от Неговото благоволение. След това аятът пояснява, че угнетителите — онези, които са сторили зло и са нарушили повелята на Аллах — няма да намерят нито помощник, нито застъпник, който да ги спаси от наказанието или да отблъсне от тях страданието в отвъдния живот. Никой не може да попречи на решението на Аллах и никой не може да защити онзи, когото Той е осъдил. Така вярващите изразяват своя страх от Огъня и своята надежда единствено в милостта на Аллах, като същевременно потвърждават, че спасението е само в Неговите ръце.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи на смирена молитва и на това да търсим убежище при Аллах от Огъня — нещо, което всяко сърце трябва да прави с искреност.
• Той ни напомня за справедливостта на Аллах: наказанието идва само след ясно предупреждение и по Неговата мъдрост, а не по нечия прищявка.
• Показва ни, че истинската сигурност не е в сила, богатство или хора, а единствено в покорството пред Аллах и в следването на Неговия път.
• Подтиква ни да изоставим угнетяването и греха, защото в Деня на съда никой няма да помогне на угнетителя — нито близък, нито застъпник.
• Изпълва сърцето с надежда: щом вярващият се обръща към Аллах с такава молба, той вече е поел по пътя на спасението, а Аллах е Най-Милосърдният и приема покаянието на Своите раби.