Сура Лукман — Стих 13

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• «وَإِذْ» (уа ид): „И спомни си, когато“ – израз, който приканва Пророка (с.а.с.) да си припомни и да предаде на хората едно важно събитие.
• «لُقْمَانُ» (Лукман): праведен мъдрец, на когото Аллах дарил мъдрост; не е пророк според мнозинството от учените, а благочестив и мъдър човек.
• «يَعِظُهُ» (я‘изуху): „дава му наставление“ – съветва го с думи, които смекчават сърцето и го предпазват от зло.
• «يَا بُنَيَّ» (я бунайя): умалителна форма на „синко“ – израз на нежност, състрадание и близост.
• «لَا تُشْرِكْ بِاللَّهِ» (ля тущрик биллях): „не съдружавай с Аллах никого“ – не се покланяй и не отправяй богослужение към никого освен Аллах.
• «الشِّرْكُ» (аш-ширк): съдружаването – придаването на съдружник на Аллах в богослужението, господството или имената и качествата Му.
• «ظُلْمٌ عَظِيمٌ» (зулмун ‘азим): „огромна несправедливост“ – най-тежкото престъпление и най-голямата вреда, която човек може да нанесе на себе си.

1. Тълкувание на аята:

Аллах повелява на Своя Пророк (с.а.с.) да си спомни и да разкаже на хората за онзи важен момент, когато мъдрият Лукман се обърнал към сина си с нежно и състрадателно наставление. Той го нарекъл с умалителното „синко“, за да смекчи сърцето му и да го привлече към истината, и му казал: „О, сине мой, не придавай съдружник на Аллах!“ Лукман го подканял към доброто и го предпазвал от злото, като го предупредил, че съдружаването с Аллах е най-голямото престъпление и най-тежката несправедливост. То е несправедливост към самия човек, защото го води към вечна гибел и го лишава от най-голямото благо – доволството на Аллах и Рая. Съдружаването е най-големият грях, който унищожава добрите дела и води онзи, който го извършва, към вечно пребиваване в Огъня, ако умре в това състояние, без да се е покаял. Затова Лукман започнал своето наставление именно с този основен принцип – чистото единобожие, защото то е основата на всяко добро и началото на всеки правилен път.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Коранът ни учи как да възпитаваме децата си с нежност и мъдрост – Лукман започнал с ласкаво обръщение „синко“, преди да даде съвета си.
• Най-важният съвет, който един родител може да даде на детето си, е да го предпази от съдружаване с Аллах, защото това е основата на спасението.
• Ислямът поставя чистото единобожие над всичко и ни учи, че то е пътят към истинското щастие и сигурност.
• Съдружаването е несправедливост не само към Аллах, но и към самия човек – то го лишава от достойнство и от вечното блаженство.
• Коранът ни разказва истории на мъдри и благочестиви хора, за да ни даде пример и да ни насърчи да следваме техния път.
• Всяко наставление, изречено с любов и състрадание, оставя по-дълбок отпечатък в сърцето и носи повече полза.
• Ислямът е религия на милосърдие и мъдрост – той ни учи да предупреждаваме за злото, но и да призоваваме към доброто по най-красивия начин.