Сура Лукман — Стих 20

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• سَخَّرَ (сакхара): подчини, направи достъпно и годно за използване.
• أَسْبَغَ (асбага): даде в изобилие, довърши и изпълни докрай.
• نِعَمَهُ (ни'амаху): Неговите благодати, дарове.
• ظَاهِرَةً (захиратан): явни, видими.
• بَاطِنَةً (батинан): скрити, вътрешни.
• يُجَادِلُ (юджадилу): спори, препира се.
• هُدًى (худан): напътствие, правилен път.
• كِتَابٍ مُّنِيرٍ (китабин мунир): светла, ясна Книга.

1. Тълкувание на аята:

Нима не виждате, о, хора, че Аллах е подчинил за вас всичко, което е на небесата – слънцето, луната, звездите и облаците, и всичко, което е на земята – животните, растенията, водата и безброй други неща, за да извличате полза от тях? Той е довършил и изпълнил докрай Своите благодати към вас – както явните, които виждате с очите си, като красивия образ, здравото тяло и добрия външен вид, така и скритите, които са в разума, сърцето и знанието, и онова, което Той е съхранил за вас, без вие дори да го знаете.

И въпреки всички тези безбройни благодати, сред хората има такива, които спорят за Аллах и за Неговото единство, и за това, че поклонението трябва да бъде посветено само на Него – спорят без никакво знание, без доказателство, без напътствие от пратеник и без светла Книга, низпослана от Аллах. Те спорят единствено по подражание и сляпо следване, без истинска основа.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Аятът ни напомня за безбройните благодати на Аллах – както видимите, така и скритите – и ни учи да бъдем благодарни и да размишляваме над тях.
• Всичко на небесата и на земята е подчинено на човека по милостта на Аллах, което показва колко щедър и милостив е Той към Своите творения.
• Ислямът ни призовава към знание и размисъл, а не към сляпо следване и безпочвен спор. Това е религия на доказателството, разума и светлината.
• Колкото повече човек размишлява над знаменията на Аллах, толкова повече вярата му расте и сърцето му се изпълва с любов към Създателя.
• Аятът предупреждава срещу споренето за Аллах без знание, напътствие или светла Книга – тоест без истинска основа – и ни насочва към търсене на истината с искреност и знание.