Сура Лукман — Стих 19

1. Обяснение на думите в аята:

• وَاقْصِدْ (уақсид): бъди умерен и справедлив, придържай се към средата.
• مَشْيِكَ (машйика): твоята походка, начинът, по който вървиш.
• وَاغْضُضْ (уағдуд): намали, снижи, овладей.
• أَنكَرَ (анкар): най-отвратителният, най-грозният, най-неприемливият.
• الْحَمِيرِ (ал-хамӣр): магаретата.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Аллах напътва Своите раби към благоприличие в поведението и речта. Той казва: „И бъди умерен в походката си“ – тоест върви с достойнство и скромност, без да се влачиш мързеливо и без да ходиш надменно и високомерно, а придържай се към средата, която показва сериозност и уважение. „И снижи гласа си“ – не говори прекалено високо и не повишавай глас така, че да навредиш или да досадиш на другите, а говори с умерен и учтив тон. Изключение се прави, когато е необходимо да се надвикаш, за да сплашиш врага или да предупредиш за опасност. След това Аллах посочва: „Наистина най-отвратителният от гласовете е гласът на магаретата“ – защото магарешкият рев е пронизителен, силен и неприятен, започва с издишване и завършва с вдишване, подобно на гласовете на обитателите на Огъня. Така Той ни учи, че високомерното и грубо говорене е грозно и недостойно, а кроткостта и умереността в гласа са признак на благородство и вяра.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Ислямът обръща внимание дори на най-малките детайли в поведението – походката и гласа – и ни учи на благоприличие във всичко.
• Скромността и умереността са път към достойнство и уважение сред хората и пред Аллах.
• Грубото и високомерно държание е осъдено, а кроткостта и мекият тон са обичани от Аллах.
• Коранът ни дава практични напътствия за всекидневния живот, което показва колко всеобхватна и милостива е тази религия.
• Сравнението с магарешкия рев ни напомня, че неприятният глас и надменното поведение отблъскват хората, докато доброто поведение привлича сърцата към Исляма.