Сура Лукман — Стих 21

1. Обяснение на думите в аята:

• اتَّبِعُوا (иттаби‘ӯ): следвайте, придържайте се към нещо.
• مَا أَنزَلَ اللَّهُ (мā анзала Аллāх): това, което Аллах низпосла – има се предвид Корана и откровението.
• بَلْ (бал): не, напротив – дума, която отменя предишното и въвежда друго твърдение.
• وَجَدْنَا عَلَيْهِ آبَاءنَا (ваджаднā ‘алайхи āбā’анā): намерихме нашите бащи, предци, да го следват.
• أَوَلَوْ (ава лав): нима дори и ако? – въпрос с укор и изненада.
• الشَّيْطَانُ (аш-шайтāн): Сатаната, дяволът.
• يَدْعُوهُمْ (йад‘ӯхум): призовава ги, кани ги.
• عَذَابِ السَّعِيرِ (‘азāб ас-са‘ӣр): мъчението на Огъня, пламтящия адски огън.

1. Тълкуване на аята:

Когато на тези, които спорят относно единобожието и отдаването на поклонение само на Аллах, се каже: „Следвайте това, което Аллах низпосла на Своя Пратеник (саллаллаху алайхи ва саллам) от откровението“, те отвръщат с отказ и казват: „Не, ние ще следваме това, което намерихме нашите предци да следват“ – тоест тяхното многобожие и поклонение на идоли.

Тук идва въпросът с укор и предупреждение: Нима ще продължат да следват предците си дори и тогава, когато Сатаната ги призовава към мъчението на пламтящия Огън? Защото Сатаната украсява за тях злите им дела и неверието им, и по този начин ги води към наказанието в Отвъдния живот.

Смисълът е: сляпото следване на традицията и на пътя на предците не е оправдание, ако този път противоречи на това, което Аллах е низпослал. Истинското ръководство е в следването на откровението, а не в подражаването на хора, дори и да са били предци, ако те са били заблудени. Всъщност, който следва заблудения път на предците си, следва призива на Сатаната, който води единствено към огъня.

1. Поуки, които ни привличат към Исляма и Корана:

• Ислямът ни учи да търсим истината от нейния чист източник – откровението на Аллах, а не да следваме сляпо обичаи и традиции, които може да са погрешни.
• Коранът ни показва, че истинската свобода е в подчинението на Аллах, а не в робството на човешки обичаи и внушения на Сатаната.
• Аятът ни предупреждава с милост: Аллах не иска да попаднем в огъня, затова ни призовава да мислим и да избираме правилния път.
• Ислямът уважава разума и ни кани да разсъждаваме – да не следваме нещо само защото са го правили бащите ни, а защото е истина от нашия Създател.
• Коранът е светлина и напътствие, което ни пази от заблудата и от вечната мъка, и ни води към милостта и Рая.