Сура Лукман — Стих 30

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• ذَٰلِكَ (залика): „Това“ – сочи към споменатите преди това знамения и доказателства за Божието могъщество и единственост.
• الْحَقُّ (ал-хакк): Истинният, Този, Който съществува несъмнено, Чиято същност, качества и дела са истинни и съвършени.
• مَا يَدْعُونَ (ма яд‘уна): „това, което те призовават“ – става дума за идолите и лъжливите божества, на които многобожниците се молят вместо Аллах.
• الْبَاطِلُ (ал-батил): Лъжливото, недействителното, това, което няма никаква основа и не съществува в действителност.
• الْعَلِيُّ (ал-‘Алий): Всевишният – Този, Който е над всичко по Своята същност, могъщество и власт.
• الْكَبِيرُ (ал-Кабир): Великият – Този, Който е по-велик от всичко, пред Когото всичко е нищожно.

1. Тълкувание на аята:

Това, което Аллах е сътворил и предопределил – знаменията в природата, редуването на деня и нощта, движението на слънцето и луната – всичко това е доказателство и напомняне, за да разберете и да се убедите, че Аллах единствен е Истинният. Той е истинен в Своята същност, в Своите качества и в Своите дела. Няма никакво съмнение в Неговото съществуване и в Неговото божество.

А това, на което многобожниците се молят вместо Него – идоли, статуи или каквито и да било други същества – е чиста лъжа и заблуда. То няма никаква реална основа, не може нито да донесе полза, нито да отстрани вреда, нито да чуе, нито да отговори. То е нищожно и изчезващо.

И наистина Аллах е Всевишният – Той е над всичко по Своята същност, по Своето могъщество и по Своята власт. Никой не е над Него и никой не може да Му се противопостави. Той е Великият – по-велик от всяко нещо, пред Когото всичко е смирено и подчинено. Няма Той равен, няма Той съдружник и няма Той подобен. Само Той заслужава да бъде обожаван и само към Него трябва да се обръщаме в молитва и поклонение.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истината е ясна и разумна: щом Аллах е Истинният, то всичко друго, на което хората се надяват вместо Него, е лъжа и заблуда. Това освобождава човека от робството към сътворените неща и го насочва към истинския Бог.
• Аятът ни показва величието на Аллах – Той е Всевишният и Великият. Когато човек осъзнае това, сърцето му се изпълва със смирение, спокойствие и доверие. Той знае, че има на Кого да се опре – на Най-могъщия, на Най-великия.
• Ислямът не е сляпа вяра, а вяра, основана на разум и доказателства. Аллах ни призовава да размишляваме върху знаменията, за да стигнем до истината. Това прави вярата ни силна и убедена.
• Когато осъзнаем, че само Аллах е Истинният и Великият, ние се освобождаваме от страха от слабите и безпомощни „божества“ и се обръщаме към Единствения, Който чува, вижда и отговаря. Това е пътят на истинското щастие и вътрешен мир.
• Коранът ни учи на чисто единобожие – да не се молим на никого освен на Аллах, да не се надяваме на никого освен на Него и да не се страхуваме от никого освен от Него. Това е религията на всички пророци и това е пътят към спасението.