Сура Лукман — Стих 29

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• يُولِجُ (юулиджу): вмъква, въвежда, кара да влезе едно нещо в друго.
• سَخَّرَ (саххара): подчини, покори, направи достъпно и управляемо по Своя воля.
• أَجَلٍ مُّسَمًّى (аджалин мусамман): определен срок, ясно установено време, до което нещо достига своя край.
• خَبِيرٌ (хабирун): напълно осведомен, знаещ най-съкровените неща, нищо не се скрива от Него.

1. Тълкуване на аята:

Не виждаш ли – обръща се Всевишният Аллах към човека с въпрос, който го подтиква да размисли – че Аллах вмъква нощта в деня и деня в нощта? Това означава, че Той постепенно отнема от едното и добавя към другото: нощта се скъсява, а денят се удължава, после денят се скъсява, а нощта се удължава. Така Той разпорежда редуването на времето с прецизна мярка и мъдрост.

И Той подчини слънцето и луната – те са покорни на Неговата заповед и служат на хората за отмерване на времето и за полза. Всяко от тях се движи по своя път и орбита до точно определен срок, който Аллах е установил, и нито за миг не се отклонява от него.

И наистина Аллах е напълно осведомен за всичко, което вършите – за добро или зло, за явно или скрито. Нищо от делата на хората не остава скрито от Него и всеки ще получи справедливо въздаяние за това, което е извършил.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи да се вглеждаме в знаменията на Вселената – редуването на деня и нощта, движението на слънцето и луната – и да виждаме в тях доказателство за съществуването и могъществото на Аллах.
• Всичко в творението е подчинено на Аллах и следва установен ред до определен срок. Това ни дава спокойствие и увереност, че светът не е оставен на случайността, а се управлява от мъдър Създател.
• Съзнанието, че Аллах е осведомен за всяко наше дело, ни насърчава да вършим добро и да се пазим от зло, и ни изпълва с надежда, че нито едно добро дело няма да бъде забравено.
• Размисълът върху тези знамения укрепва вярата и кара човека да обикне своя Господ и да се стреми към Неговото доволство, като същевременно усеща близостта Му и грижата Му за всяко нещо.