Сура Ас-Саджда — Стих 9

1. Обяснение на думите в аята:

• ثُمَّ سَوَّاهُ (сума савва̄ху): „После го съвърши/оформи“ – тоест придаде на човека завършен, хармоничен и правилен вид.
• وَنَفَخَ فِيهِ مِن رُّوحِهِ (уа нафаха фӣхи мин рӯхихи): „И вдъхна в него от Своя дух“ – това е начин да се изрази, че Аллах му даде живот чрез духа, който Той създаде, и че това е нещо, което само Той владее и дарява.
• السَّمْعَ (ас-сам‘): слухът – способността да чуваме звуци и гласове.
• الْأَبْصَارَ (ал-абса̄р): зрението – способността да виждаме цветове, форми и хора.
• الْأَفْئِدَةَ (ал-аф’ида): сърцата/умовете – вътрешната способност за разбиране, разсъждение и различаване на добро от зло.
• قَلِيلًا مَّا تَشْكُرُونَ (қалӣлан ма̄ ташкурӯн): „Малко е това, за което сте благодарни“ – тоест рядко и недостатъчно признавате и благодарите за Божиите дарове.

1. Тълкувание на аята:

След като спомена сътворението на човека от пръст, Аллах казва, че после го е оформил в завършен и хармоничен вид, и е вдъхнал в него от духа, който Той създаде. По този начин човекът, който преди е бил безжизнена материя, получава живот по Божията повеля и чрез ангела, натоварен да вдъхне духа. Това показва особената чест и достойнство, с които Аллах е удостоил човека.

След това Аллах припомня Своите дарове: Той ви е дал слух, за да чувате, зрение, за да виждате, и сърца/умове, за да разбирате и разсъждавате. Чрез слуха различавате гласове и думи; чрез зрението – цветове, форми и хора; чрез вътрешното разбиране – добро и зло, полезно и вредно. Тези способности не са случайни, а са ясни знаци за Божията милост и грижа към хората.

Въпреки това Аллах отбелязва, че хората са малко благодарни. Тоест те не признават достатъчно тези велики дарове и не благодарят на своя Господ за тях. Аятът насочва вниманието към това, че истинската благодарност не е само с думи, а и с използване на тези дарове по правилния начин – в покорство на Аллах и в добро.

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Човекът е сътворен по особен начин и е удостоен с чест – Аллах го е оформил съвършено и му е дал живот. Това ни учи да ценим себе си и да не унижаваме творението на Аллах.
• Слухът, зрението и разумът са велики Божии дарове. Всеки, който помисли върху тях, ще види колко много зависи от тях и колко мъдро са устроени.
• Тези дарове са повод за благодарност. Ислямът ни учи да благодарим на Аллах не само с думи, но и като използваме тези способности в добро и в покорство.
• Аятът ни напомня, че неблагодарността е недостатък, а благодарността – път към повече благо и близост до Аллах.
• Чрез размисъл върху собствения си живот и върху тези дарове човек може да разпознае истинността на Корана и да се насочи към вярата в Единия Бог, Който дава и поддържа живота.