Сура Саба — Стих 50

1. Обяснение на думите в аята:

• «ضَلَلْتُ» (далялту): отклоних се от истината и правия път.
• «أَضِلُّ» (адиллю): нося вредата и греха от заблудата.
• «اهْتَدَيْتُ» (ихтадайту): намерих правия път и се утвърдих на него.
• «يُوحِي» (юхи): дава откровение, вдъхновява.
• «سَمِيعٌ» (Сами'): Всечуващ – чува всичко.
• «قَرِيبٌ» (Кариб): Близък – близо е до Своите раби, когато Го призовават.

1. Тълкуване на аята:

Пророкът, мир нему, получава повеление да каже на хората: „Ако се отклоня от истината, вредата от това отклонение ще бъде само за мен, а не за вас. А ако съм на правия път, това е благодарение на откровението, което моят Господ ми низпослава.“ Това показва, че напътствието е изцяло дар от Аллах, а не нещо, което човек постига сам със собствени сили. Заблудата уврежда единствено самия човек, който я избира, докато напътствието идва чрез Божието ръководство и откровение. Накрая Аллах описва Себе Си като Всечуващ – чува всички думи и гласове, и Близък – близо е до всеки, който Го призовава, и нищо не Му убягва.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Всеки човек носи отговорност само за собствените си дела; никой не носи греха на друг.
• Напътствието е дар и милост от Аллах, а не резултат от човешка гордост или сила.
• Аллах е Всечуващ и Близък – всеки може да Го призове по всяко време и на всяко място, без посредник.
• Ислямът учи на смирение и признаване на истината: човекът не се хвали със своето напътствие, а го приписва на своя Господ.
• Коранът е източникът на истинското напътствие и светлина за всички хора.