Сура Фатир — Стих 45

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَلَوْ يُؤَاخِذُ (уау йу'ākhidh): „И ако Аллах подложи на наказание/търсене на сметка“ – изразът означава да се наложи наказание и да се търси отговорност за извършеното.
• بِمَا كَسَبُوا (бимā касабӯ): „за това, което са придобили“ – тоест за делата и греховете, които са извършили със своите ръце.
• مَا تَرَكَ (мā тарака): „не би оставил“ – отрицание, което означава пълно унищожение.
• عَلَىٰ ظَهْرِهَا (ʿалā захрихā): „на гърба ѝ“ – местоимението се отнася за Земята, тоест „на повърхността на Земята“.
• دَابَّةٍ (дāбба): „живо същество, което се движи“ – всяко живо същество, което пълзи или ходи по земята, включително хора и животни.
• يُؤَخِّرُهُمْ (йу'аххирухум): „Той ги отлага“ – тоест Той им дава отсрочка и не бърза с наказанието.
• أَجَلٍ مُّسَمًّى (аджалин мусамман): „определен срок“ – време, което е точно установено и известно само на Аллах.
• بَصِيرًا (басӣран): „Всевиждащ“ – Той вижда всичко, нищо не се скрива от Него.

1. Тълкувание на аята:

Ако Аллах би подложил хората на незабавно наказание за всички злини и грехове, които са извършили, нито едно живо същество не би останало на повърхността на Земята. Това показва колко много са греховете на хората и колко голямо е Божието търпение и милост. Но Аллах не бърза – Той отлага наказанието до точно определен срок, който е установен в Неговото знание, а това е Денят на възкресението. Когато този срок настъпи, Аллах ще съди всички Свои раби с пълно знание и справедливост. Нищо от делата им не е скрито от Него – нито добро, нито зло – и всеки ще получи заслуженото: доброто с добро, а злото със зло. В този аят има предупреждение за грешниците и обещание за богобоязливите.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Аятът ни показва безкрайната милост и търпение на Аллах. Въпреки многобройните грехове на хората, Той не бърза да ги унищожи, а им дава време да се покаят и да се върнат към Него.
• Той ни учи, че този свят е изпитание и че всеки има срок, определен от Аллах. Това ни насърчава да използваме времето си разумно и да вършим добри дела.
• Знанието, че Аллах е Всевиждащ и че нищо не се скрива от Него, ни подтиква към искреност и отговорност в делата – както явни, така и скрити.
• Аятът дава надежда на вярващите: макар наказанието да е отложено, обещанието за награда за богобоязливите е сигурно. Това ни мотивира да следваме правия път и да обичаме Корана, който ни напътства към успех в двата свята.