Сура Фатир — Стих 8

1. Обяснение на думите в аята:

• زُيِّنَ لَهُ سُوءُ عَمَلِهِ – разкрасено му е било лошото дело: представено му е в привлекателна светлина нещо грозно и грешно, така че да го възприеме като нещо добро.
• فَرَآهُ حَسَنًا – и го е видял като хубаво: започнал е да го смята за правилно и красиво, макар в действителност да е зло.
• يُضِلُّ مَن يَشَاءُ – Той заблуждава когото пожелае: Аллах оставя в заблуда онзи, който сам е избрал пътя на заблудата, по Своята мъдрост.
• وَيَهْدِي مَن يَشَاءُ – и напътва когото пожелае: Той дава напътствие на онзи, който искрено го търси, по Своята милост.
• فَلَا تَذْهَبْ نَفْسُكَ عَلَيْهِمْ حَسَرَاتٍ – не погубвай себе си от скръб за тях: не се измъчвай и не се изтощавай от силна тъга и съжаление заради тяхното неверие.
• حَسَرَاتٍ – скръб, съжаление: силна тъга за нещо изгубено или пропуснато.
• عَلِيمٌ بِمَا يَصْنَعُونَ – знае какво вършат: Той е напълно осведомен за делата им и нищо не се укрива от Него.

1. Тълкувание на аята:

Този аят поставя пред нас важен въпрос: нима онзи, чието лошо дело е било разкрасено от шейтана, така че той е започнал да го смята за добро и красиво, е равен на онзи, на когото Аллах е показал истината и който вижда доброто като добро, а злото като зло? Не, те съвсем не са равни. Заблуденият, чиито грехове са му били представени в привлекателна светлина, върви по пътя на гибелта, докато напътеният върви по правия път.

Аллах заблуждава когото пожелае и напътва когото пожелае – никой не може да Му се противопостави и никой не може да принуди Него. Това е по Неговата мъдрост и справедливост: който упорства в злото и обръща гръб на истината, Аллах го оставя в заблудата му; а който искрено търси истината, Аллах го напътва.

Затова Пророкът, мир нему, е утешен и предупреден да не се самоизмъчва от прекомерна скръб и тъга заради упорството на неверниците. Той не бива да погубва себе си от съжаление, че те не приемат вярата. Неговата задача е да предаде посланието и да предупреди, а не да принуждава хората към вяра. Аллах е напълно запознат с делата им – нищо не се укрива от Него – и Той ще ги възнагради или накаже според това, което са вършили.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинската стойност на делата не се определя от това как ги виждаме ние, а от това как ги вижда Аллах. Човек може да смята нещо за добро, докато то е зло – затова е нужна искрена молба към Аллах за напътствие.
• Напътствието е дар от Аллах. Всеки, който искрено желае истината, ще я намери, защото Аллах напътва онези, които се обръщат към Него.
• Аятът ни утешава: не е нужно да се измъчваме прекомерно заради хора, които отказват да приемат истината. Нашата отговорност е да покажем добрия пример и да призовем с мъдрост, а сърцата са в ръцете на Аллах.
• Аллах знае всичко, което хората вършат. Това ни дава спокойствие и увереност, че справедливостта ще бъде въздадена, и ни насърчава да вършим добро, знаейки, че нищо не се губи пред Него.
• Ислямът ни учи на баланс: да се стремим към доброто, да призоваваме към истината с милост, но и да не изпадаме в отчаяние заради онези, които се отвръщат – защото напътствието е в ръцете на Аллах, а Той е Всемилостивият, Всезнаещият.