Сура Йа Син — Стих 68

1. Обяснение на думите в аята:

• „نُعَمِّرْهُ“ (ну‘аммирху) – даваме му дълъг живот, удължаваме живота му.
• „نُنَكِّسْهُ“ (нунаккисху) – връщаме го обратно, обръщаме го надолу, връщаме го към предишно състояние.
• „فِي الْخَلْقِ“ (фил-халк) – в сътворението, в телесното и умственото му състояние.
• „أَفَلَا يَعْقِلُونَ“ (афаля я‘килюн) – нима не разсъждават, нима не проумяват.

1. Тълкуване на аята:

Всеки човек, на когото Аллах даде дълъг живот, постепенно се връща към състояние на слабост – подобно на ранното детство. След като е бил силен и пълен с разум и знание, с напредването на възрастта той отслабва телесно и умствено, паметта му намалява, а силите му го напускат. Това е закон, който Аллах е установил за човешкия живот.

В този аят има ясно напомняне: Онзи, Който е способен да променя човека по този начин – от слабост към сила, а после отново към слабост – несъмнено е способен и да го върне към живот след смъртта. Ако човек вижда как самият той се променя с годините и как тялото му се връща към немощта на детството, защо тогава не разсъждава и не осъзнае, че земният живот не е вечен и че съществува друг, вечен живот?

Аятът ни учи, че този свят не е дом на постоянно пребиваване. Младостта, силата и здравето са временни. Колкото по-дълго живее човек, толкова по-ясно вижда как силите му го напускат. Това трябва да го накара да се замисли за своя край и за срещата с Аллах, както и да го подтикне към вяра и добри дела, преди да е станало твърде късно.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът показва милостта и мъдростта на Аллах – Той ни напомня за нашата слабост, за да не се гордеем и да не се привързваме прекалено към този свят.
• Връщането към слабост с напредването на възрастта е доказателство за силата на Създателя и за възможността Той да възкреси мъртвите.
• Животът е кратък и преходен; истинският живот е в отвъдното. Този, който разсъждава, ще използва времето си за добри дела и подготовка за вечността.
• Коранът ни кани да наблюдаваме самите себе си и природата около нас, за да стигнем до вяра чрез разум и размисъл, а не чрез сляпо следване.
• Вярата в Аллах и в отвъдния живот дава на човека спокойствие и цел, дори когато тялото остарява и слабее, защото знае, че го очаква нещо по-добро и вечно.