Сура Ас-Саффат — Стих 155

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „أَفَلَا“ (а-фа-лā): въпросителна частица с укор и подкана, означаваща „Нима не?“ или „Защо не?“. Тя съчетава въпросително значение с насърчение към размисъл.

— „تَذَكَّرُونَ“ (тазаккаруна): от глагола „تَذَكَّرَ“ — да си спомниш, да се поучиш, да вземеш поука, да размислиш. Означава да си припомниш нещо, което вече знаеш, и да извлечеш поука от него.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах се обръща към онези, които твърдят, че Той има син или потомство, с въпросителен укор: Нима не размишлявате и не си спомняте истината? Нима не осъзнавате колко погрешно и недопустимо е това ваше убеждение? Ако само се замислите и си припомните знанието, което вече ви е достигнало, ще разберете, че Аллах е далеч от всякакво подобие на творенията и че е абсолютно несъвместимо Той да има дете или наследник. Той е Единственият, Вечният, Който не се нуждае от нищо и никого. Ако се поучите от знаменията и от разума, с който сте дарени, никога нямаше да изречете това голямо изопачение. Този аят е подкана към размисъл и към връщане към правилното разбиране за Бога, което е вкоренено в човешката природа и потвърдено от всички пророци.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

— Коранът непрекъснато ни подканя да размишляваме и да си вземаме поука, което показва колко високо ислямът цени разума и знанието.

— Истинската вяра в единния Бог е в хармония с човешката природа и с логиката; всяко убеждение, което противоречи на това, се разпада при искрен размисъл.

— Когато човек се замисли над знаменията на Аллах, той открива пътя към истината и се предпазва от заблуда.

— Този аят ни учи, че поканата към вяра не е сляпо подчинение, а призив към съзнателно осъзнаване и дълбоко разбиране.

— Връщането към Аллах и очистването на вярата от всякакви погрешни представи носи спокойствие на сърцето и яснота на ума.