Сура Ас-Саффат — Стих 154

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

— مَا لَكُمْ (ма лакум): израз на укор и порицание, означаващ „Какво ви е?“ или „Какво ви е прихванало?“

— كَيْفَ (кайфа): „как“ — питателна частица, изразяваща учудване и неодобрение.

— تَحْكُمُونَ (тахкумун): „съдите“ или „отсъждате“ — от глагола حَكَمَ (хакама), означаващ да съдиш, да отсъждаш, да вземаш решение.

1. Тълкуване на аята:

Тази аята е част от поредица аяти, в които Всевишният Аллах опровергава невежите и несправедливи твърдения на многобожниците. Те приписвали на Аллах дъщери — ангелите, които смятали за женски същества — а за себе си запазвали синовете, които предпочитали и с които се гордеели. Така те сами установили едно разделение, което всъщност противоречи на тяхното собствено разбиране и желание, защото никой от тях не би се зарадвал, ако му се роди дъщеря, а още по-малко би приел дъщерите за по-добрата част.

Всевишният Аллах им отправя силен укор с думите: „Какво ви е? Как съдите така?“ Тоест: Какъв е този ваш изопачен и несправедлив критерий? Как можете да приписвате на Създателя това, което сами не желаете за себе си? Нима Той не заслужава най-висшето и най-съвършеното, а вие Му приписвате недостатъчното и презряното според вашите собствени представи? Това е явно противоречие и груба несправедливост в преценката.

Смисълът е: вашето решение е напълно погрешно и лишено от всякаква логика и справедливост. Вие сами не сте доволни от това, което приписвате на Аллах, и въпреки това го правите — това е върхът на заблудата и лицемерието в съденето.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Коранът изобличава несправедливостта и лицемерието в човешките преценки, като призовава към честност и последователност в мисленето.

— Ислямът утвърждава абсолютната справедливост на Аллах и Неговото съвършенство, като отхвърля всяко унизяващо Го твърдение.

— Човекът е приканен да се замисли над собствените си стандарти и да не съди с двоен аршин — едно за себе си и друго за Създателя.

— Коранът възпитава уважение към истината и логиката, като показва, че вярата не противоречи на разума, а го напътва към правилния път.

— Всеки, който търси истината с искрено сърце, ще намери в Корана ясни доказателства и мъдрост, които го водят към справедливост, смирение и правилно познание за Аллах.