Сура Аз-Зумар — Стих 19

1. Пояснение на думите в аята:

• „حَقَّ“ (хакка) – означава „установи се“, „стана неизбежно“, „сбъдна се“.
• „كَلِمَةُ الْعَذَابِ“ (калимату-л-‘азаб) – „словото за наказанието“, т.е. присъдата на Аллах за наказание, която се установява за онзи, който упорства в неверие и заблуда.
• „تُنقِذُ“ (тункизу) – „да спасиш“, „да избавиш“.
• „مَن فِي النَّارِ“ (ман фи-н-нар) – „онзи, който е в Огъня“, т.е. обреченият на Ада.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е отправен към Пророка, мир нему, и съдържа въпрос, който носи утеха и разяснение. Смисълът е: онзи, за когото словото за наказанието вече се е установило – защото е продължил в неверието си, в упорството си и в отклонението си от истината, – такъв човек не можеш да насочиш, нито да му помогнеш да намери правия път. Нима ти, о, Пратенико, можеш да спасиш от Огъня онзи, който вече е обречен на него? Ти не си в състояние да направиш това. Насочването и успехът са единствено в ръцете на Аллах; Той насочва когото пожелае и оставя в заблуда когото пожелае според Своята мъдрост и справедливост. Затова не тъжи прекомерно за онези, които са избрали пътя на отказ от вяра и са настояли на него, защото ти си само предупредител и нямаш власт над сърцата.

1. Поуки, които правят Исляма и Корана обични за хората:

• Аятът показва милостта и състраданието на Пророка, мир нему, към хората – той искрено желаеше тяхното добро и се тревожеше за тях, но му бе разяснено, че насочването е дело на Аллах.
• Той ни учи, че всеки човек носи отговорност за избора си: който упорства в отказ от вяра и заблуда, сам се лишава от доброто и си навлича последствията.
• В него има утеха за вярващите, които призовават към истината: не е нужно да се измъчват, ако някои не приемат призива, защото резултатът е при Аллах.
• Аятът подчертава справедливостта на Аллах – наказанието не се дава без причина, а идва след ясно предупреждение и след като човекът сам е избрал пътя на упорството.
• Той насърчава човека да не отлага и да не упорства в грешка, а да побърза към покаяние и към пътя на истината, преди да е станало твърде късно.
• В него се разкрива величието на Корана: с малко думи той дава дълбоко разяснение за съдбата, отговорността и границите на човешките възможности, като същевременно насочва сърцето към смирение пред Аллах.