Сура Аз-Зумар — Стих 42

1. Обяснение на думите в аята:

• يَتَوَفَّى (ятауаффа) – прибира, взема душите; тук означава, че Аллах поема душите при тяхната смърт или по време на сън.
• الْأَنفُسَ (ал-анфус) – душите, множествено число от „нафс“ (душа), това, чрез което тялото е живо.
• مَنَامِهَا (мана̄миха̄) – техния сън; състоянието на сън.
• فَيُمْسِكُ (файумсику) – задържа, спира.
• قَضَى عَلَيْهَا الْمَوْتَ (када̄ ‘алайха̄ ал-маут) – чиято смърт е отсъдена и настъпила.
• وَيُرْسِلُ (уа юрсилу) – и изпраща обратно, връща.
• أَجَلٍ مُّسَمًّى (аджалин мусамма̄) – определен срок, точно установен момент.
• آيَاتٍ (а̄я̄т) – знамения, доказателства, ясни указания.
• يَتَفَكَّرُونَ (ятафаккарӯн) – размишляват, разсъждават дълбоко.

1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемогъщият, е Този, Който поема душите на хората, когато дойде смъртният им час – това е пълното, окончателно отделяне на душата от тялото, след което животът напуска тялото завинаги. Също така Той поема душите и на онези, които още не са умрели, по време на съня им. Сънят е като частична, временна „смърт“ – душата се отделя от тялото по особен начин, но не напълно, затова спящият остава жив: диша, усеща при допир, събужда се, когато бъде разбуден. Това състояние е нещо средно между живота на будния човек и смъртта.

След това Аллах задържа при Себе Си душата на онзи, за когото е отсъдил смърт – тя вече не се връща в тялото, докато не дойде Денят на възкресението. А другата душа – на този, чийто срок още не е изтекъл – Той изпраща обратно в тялото, за да продължи да живее до определения от Него срок, който само Той знае. Така човекът се събужда и продължава живота си с неговите дела, препитание и изпитания до момента, който Аллах е отредил.

В това поемане и връщане на душите, в това умъртвяване и съживяване, има ясни знамения и доказателства за хората, които размишляват. Ако Аллах е способен да вземе душата на спящия и после да я върне, и да задържи душата на мъртвия – Той несъмнено е способен и да възкреси мъртвите от гробовете им, за да бъдат съдени и възнаградени според делата им.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни показва една удивителна милост: всеки сън е напомняне за смъртта и за възкресението. Когато заспиваме, ние всъщност преживяваме нещо като малка смърт – и ако Аллах не ни върне душата, няма да се събудим. Това ни учи да бъдем благодарни всяка сутрин, че сме живи и имаме още време за добри дела.
• Аятът ни кара да размишляваме: щом Аллах управлява душите ни при сън и при смърт, то Той е Всемогъщ и над всичко. Няма нищо трудно за Него – нито съживяването на мъртвите, нито възкресението за Съдния ден.
• Той ни подтиква да не отлагаме покаянието и добрите дела, защото нашият срок е определен и никой не знае кога ще дойде смъртта. Всеки сън може да е последният, и всяко събуждане е нов шанс от Аллах.
• Вярата в Аллах носи спокойствие: Той е Този, Който пази душите, връща ги и решава кога да дойде краят. Който осъзнае това, се доверява на Аллах и живее с мир в сърцето.
• Коранът говори с човека разумно и ясно – чрез неща, които всеки вижда и преживява всеки ден (сънят и смъртта), за да повярва в Създателя и в Деня на възкресението. Това е покана за всеки търсещ истината: помисли, размисли и ще намериш пътя към вярата.