Сура Аз-Зумар — Стих 43

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَمِ (ами): означава „или“ / „нима“ – тук е смисълът на „нима“ за порицание и учудване.
• اتَّخَذُوا (иттахазу): взеха, приеха, направиха.
• مِن دُونِ اللَّهِ (мин дуни-Ллах): освен Аллах, без Аллах, вместо Аллах.
• شُفَعَاءَ (шуфа'а): застъпници – множествено число от „шафи'“ (застъпник), онзи, който се застъпва пред някого за друг.
• أَوَلَوْ (ауаляу): нима дори и ако / нима въпреки че.
• يَمْلِكُونَ (ямликун): владеят, притежават, имат власт над.
• يَعْقِلُونَ (я'килун): разбират, осъзнават, имат разум.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах порицава многобожниците, които са взели своите идоли и измислени божества за застъпници пред Аллах, надявайки се те да им донесат полза или да ги спасят от вреда. Той казва на Своя Пратеник (с.а.с.) да им отговори с въпрос, който разкрива абсурдността на тяхното положение: Нима ще ги вземете за застъпници дори когато те не владеят нищо – нито за себе си, нито за вас – и дори не разбират, не осъзнават и не чуват? Те са мъртви, безжизнени предмети, които не могат да говорят, да чуват, да виждат, нито да носят полза или вреда. Как тогава биха могли да се застъпват за някого пред Аллах? Истинското застъпничество принадлежи единствено на Аллах и става само с Негово позволение и за онзи, с когото Той е доволен. Така аятът разобличава лъжовността на тяхната надежда и показва, че те се уповават на нещо, което изобщо не притежава никаква сила или разум.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва колко милостив е Аллах, че обръща внимание на заблудените и им посочва грешката с ясни доводи, за да ги върне към истината.
• Ислямът призовава към здраво мислене и разум: как може да се уповаваме на нещо, което не владее нищо и не разбира? Това насърчава човека да търси истинския Бог, който чува, вижда и владее всичко.
• Застъпничеството е изцяло в ръцете на Аллах – това освобождава сърцето от страх и надежда към създанията и го насочва само към Създателя.
• Коранът лекува душата от суеверия и илюзии, като я връща към чистата вяра в Единния Аллах, който е единственият, на когото се уповаваме и от когото искаме помощ.
• Вярата в Аллах и следването на Корана дават на човека достойнство, сигурност и спокойствие, защото го свързват с Онзи, който притежава всичко и знае всичко.