Сура Аз-Зумар — Стих 56

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• «تَقُولَ نَفْسٌ»: да каже една душа — тук се има предвид всеки човек, който ще се разкайва в Деня на възкресението.
• «يَا حَسْرَتَا»: О, горко ми! О, колко съжалявам! — възклицание за дълбоко съжаление и болка.
• «فَرَّطتُ»: пропуснах, пренебрегнах, съкратих — тоест не изпълних задълженията си и не се погрижих.
• «فِي جَنبِ اللَّهِ»: в това, което е право на Аллах, в покорството към Аллах и в Неговата религия.
• «السَّاخِرِينَ»: присмехулниците, онези, които се подиграват.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е предупреждение и призив към хората да побързат с покаяние и покорство към Аллах, преди да настъпи Денят на възкресението, когато никой разкаял се няма да има полза от съжалението си. В онзи момент човек, който е пренебрегнал правата на Аллах и е съкратил в покорството към Него, ще каже от дълбока мъка и разкаяние: „О, горко ми! Колко съжалявам за това, че пропуснах и пренебрегнах задълженията си към моя Господ, че не изпълних това, което Той ми повели, и не се въздържах от това, което Той ми забрани!“ И ще признае, че в земния живот е бил сред онези, които се подиграват на вярата, на Корана, на Пророка и на вярващите. Това съжаление обаче ще бъде безполезно, защото ще дойде твърде късно — след като възможността за действие е отминала. Затова аятът подканя човека още в този свят да се обърне към Аллах с искрено покаяние, да изпълнява заповедите Му и да остави подигравките и пренебрежението към религията.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Животът в този свят е единствената възможност за действие и покаяние; в отвъдния живот съжалението не носи полза.
• Аллах е справедлив и милостив — Той предупреждава хората предварително, за да не бъдат изненадани от гибелта.
• Ислямът призовава към отговорност и към изпълнение на правата на Аллах, но също и към надежда и бързо връщане към Него.
• Подигравката с вярата и с вярващите е тежък грях, който води до разкаяние в Деня на възкресението.
• Коранът е книга на милостта и напътствието — той не само предупреждава, но и показва пътя към спасението и към успеха в двата свята.