Сура Аз-Зумар — Стих 57

1. Обяснение на думите в аята:

• أَوْ تَقُولَ (ау такула): „или да каже“ – изразява едно от възможните оправдания на човека в Отвъдното.
• لَوْ أَنَّ اللَّهَ هَدَانِي (лау анна-Ллаха хадани): „ако Аллах ме беше напътил“ – пожелателно изречение, изразяващо съжаление и прехвърляне на вината върху Божията воля.
• لَكُنتُ مِنَ الْمُتَّقِينَ (лакунту мина-л-муттакин): „щях да бъда от богобоязливите“ – от онези, които се пазят от гняв и наказание на Аллах, като изпълняват заповедите Му и избягват забраненото.

1. Тълкуване на аята:

Този аят описва състоянието на неверниците и грешниците в Деня на възкресението, когато те ще търсят всякакви извинения за своето неверие и непокорство. Едно от тези извинения е да кажат: „Ако Аллах ме беше напътил към истинския път, щях да бъда от богобоязливите, щях да изпълнявам заповедите Му и да избягвам забраненото.“ Те ще се оправдават със съдбата и ще твърдят, че не са били напътени, макар че Аллах е изпратил пратеници, низпослал е книги и е оставил ясни доказателства за истината. Тяхното оправдание е лъжливо, защото Аллах не отнема напътствието от онзи, който искрено го търси, а всеки човек има способността да избере пътя на вярата. Тези думи ще бъдат само опит да се избегне отговорността и наказанието, но в онзи Ден оправданията няма да бъдат приети.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че всеки човек носи отговорност за избора си – Аллах е показал правия път чрез Своите пратеници и книги, и никой не може да се оправдава с незнание или съдба.
• Ислямът е религия на справедливостта: Аллах не наказва, без да е дал ясно напътствие и възможност за избор.
• Вярата и богобоязливостта (таква) са пътят към спасението; всеки, който искрено пожелае напътствие, ще го намери.
• Коранът ни предупреждава за Деня на възкресението, за да се подготвим още сега, а не да търсим извинения по-късно.
• Милостта на Аллах е широка – Той приема покаянието на всеки, който се обърне към Него искрено, преди да е станало твърде късно.