Сура Аз-Зумар — Стих 6

1. Обяснение на думите в аята:

• نَفْسٍ وَاحِدَةٍ (нафсин уа̄хида) – една единна душа, а това е Адам (мир нему).
• زَوْجَهَا (зауджаха̄) – нейният съпруг/половинка, а това е Хауа (Ева), създадена от Адам.
• الْأَنْعَامِ (ал-ан‘а̄м) – добитъкът: камили, говеда, овце и кози.
• ثَمَانِيَةَ أَزْوَاجٍ (тхама̄нията азва̄дж) – осем вида/двойки: мъжки и женски от всеки от четирите вида добитък.
• خَلْقًا مِّن بَعْدِ خَلْقٍ (халкан мин ба‘ди халк) – сътворяване след сътворяване, етап след етап.
• ظُلُمَاتٍ ثَلَاثٍ (зулума̄тин тхала̄тх) – три тъмнини: тъмнината на корема, на матката и на плацентата (обвивката).
• فَأَنَّىٰ تُصْرَفُونَ (фа-анна̄ тусрафӯн) – как тогава се отклонявате? Как се обръщате настрани от истината?

1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемогъщият, обръща се към хората и им напомня за Своето всеобхватно творение, за да ги насочи към признаването на Неговото единство. Той ги е сътворил от една единна душа – Адам, а след това е създал от него неговата съпруга Хауа, за да бъдат двамата начало на човешкия род и да намерят помежду си спокойствие и милост. Така всички хора произхождат от един корен и са братя по произход, което е основа за равенство и състрадание помежду им.

След това Аллах споменава Своята благодат към хората чрез добитъка. Той е низпослал и създал за тях осем вида – мъжки и женски от камили, говеда, овце и кози – за да им служат като превоз, храна, облекло и полза. Това е напомняне за щедростта на Създателя и за това, че Той улеснява живота на хората по безброй начини.

След това аятът насочва вниманието към чудото на човешкото сътворяване в утробата на майката. Аллах сътворява всеки човек на етапи: от капка, после от съсирек кръв, после от парче месо, после кости, а накрая – завършено творение. Всичко това се извършва в три тъмнини – тъмнината на корема, на матката и на плацентата – където никой човешки поглед не достига, а само знанието и могъществото на Аллах обхващат всичко. Този прецизен и постепенен процес е ясно доказателство за мъдростта и силата на Създателя.

Накрая аятът заключава: Този, Който създава всичко това – от началото на човечеството до формирането на всеки отделен човек, и Който осигурява препитание чрез добитъка – Той е Аллах, вашият Господ. Негово е цялото владение и могъщество. Няма друг бог, достоен за поклонение, освен Него. Затова аятът завършва с въпрос, който разтърсва съвестта: Как тогава се отклонявате от поклонението на Този, Който ви е създал и ви дарява с всичко, и се обръщате към идоли и същества, които сами са сътворени и не могат да създадат нищо?

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни показва, че ислямът е религия, която почива върху ясното познание за Създателя и върху размисъла върху Неговите знамения в нас самите и в света около нас. Всеки човек, който се замисли за своето сътворяване и за етапите, през които е преминал в утробата на майка си, ще открие доказателство за съществуването на Мъдър и Всемогъщ Създател.
• Аятът ни учи на единството на човешкия род. Всички хора произлизат от Адам и Хауа, което означава, че различията по цвят, език и народност не са основа за превъзходство, а за взаимно опознаване. Ислямът утвърждава това равенство и го превръща в живо правило за справедливост и братство.
• Аятът ни напомня за безбройните благодати на Аллах – въздухът, който дишаме, храната, която ядем, добитъкът, който ни служи, и най-вече самият живот, който ни е даден. Признаването на тези благодати ни води до благодарност и до поклонение на Дарителя, а не на творенията.
• Въпросът в края на аята – „Как тогава се отклонявате?“ – е покана за размисъл. Той ни кара да се запитаме: Защо човек, който вижда всички тези ясни знамения, би се отвърнал от своя Създател? Ислямът е религията, която отговаря на естествената човешка природа и на здравия разум, и този аят е доказателство за това.
• Накрая, аятът ни подтиква да насочим сърцата си към Аллах с любов, страх и надежда, и да Го молим за напътствие, за да не бъдем сред онези, които се отклоняват след като са видели истината. Това е пътят на спасението и успеха в този свят и в отвъдния.