Сура Аз-Зумар — Стих 5

1. Обяснение на думите в аята:

• خَلَقَ (халяка) – сътвори, създаде.
• بِالْحَقِّ (бил-хакк) – с истина, с мъдрост и цел, не напразно.
• يُكَوِّرُ (юкаввиру) – навива, увива, наслагва едно върху друго, така че едното замества другото.
• اللَّيْلَ (ал-лейл) – нощта.
• النَّهَارَ (ан-наhар) – денят.
• سَخَّرَ (саххара) – подчини, постави в служба, направи покорни за полза на хората.
• الشَّمْسَ وَالْقَمَرَ (аш-шамса уал-камар) – слънцето и луната.
• كُلٌّ يَجْرِي (куллюн яджрӣ) – всяко от тях се движи, тече по своя път.
• لِأَجَلٍ مُسَمًّى (ли-аджалин мусамман) – до определен, точно установен срок.
• أَلَا (ала) – „Знайте!“, „Внимавайте!“ – частица за привличане на внимание.
• الْعَزِيزُ (ал-Азиз) – Всемогъщият, Непобедимият, Този, Който никой не може да надвие.
• الْغَفَّارُ (ал-Гаффар) – Многопрощаващият, Този, Който многократно прощава греховете на Своите раби.

1. Тълкувание на аята:

Аллах съобщава, че е сътворил небесата и земята с истина – тоест с дълбока мъдрост и с ясна цел, а не напразно и не за забавление, както твърдят несправедливите. Той е Този, Който навива нощта върху деня и деня върху нощта: когато дойде едното, другото изчезва, сякаш е увито и покрито от него. Така Той редува времето с точност и ред, в полза на Своите творения.

Той е подчинил слънцето и луната – те се движат по своя път без отклонение, в служба на хората и за техните нужди, и всяко от тях се движи до точно определен срок, а това е краят на този свят. Всичко това показва, че Аллах е Всемогъщият, Който никой не може да надвие и Който въздава на Своите врагове, и в същото време е Многопрощаващият, Който прощава греховете на онези от Своите раби, които се покаят.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни показва, че вселената не е създадена случайно, а с мъдрост и цел. Това насърчава човека да мисли и да размишлява, и го води към вяра в Създателя.
• Редуването на нощта и деня, движението на слънцето и луната – всичко това е подчинено на човека. Това е проява на голяма милост и грижа от страна на Аллах към Неговите творения.
• Всичко има определен срок. Това ни учи, че и нашият живот има край, и ни подтиква да използваме времето си в добро и в поклонение.
• Аятът завършва с две прекрасни имена на Аллах: Всемогъщият и Многопрощаващият. Това ни дава надежда – колкото и грехове да има човек, вратата на покаянието е отворена, и Аллах прощава на всеки, който се обърне към Него.
• Всичко това прави исляма религия на разума, на надеждата и на милостта, и кара сърцето да обикне Корана и неговите дълбоки значения.