Сура Аз-Зумар — Стих 71

1. Пояснение на думите в аята:

• „زُمَرًا“ (зумаран) – групи, тълпи, следващи една след друга.
• „خَزَنَتُهَا“ (хазанатуха) – пазителите на Ада, ангелите, натоварени с него.
• „حَقَّتْ كَلِمَةُ الْعَذَابِ“ (хаккат калиматул-‘азаб) – стана неизбежна, задължителна и сигурна думата за наказанието.

1. Тълкуване на аята:

В Съдния ден неверниците, които отхвърлиха вярата в Аллах и в Неговите пратеници, ще бъдат подкарвани към Ада на групи, унизени и безпомощни. Когато стигнат до него, вратите му ще се отворят и пазителите му ще ги посрещнат с укор, като им кажат: „Нима не идваха при вас пратеници измежду самите вас, които ви четяха знаменията на вашия Господ и ви предупреждаваха за срещата с този ваш Ден?“ Те ще признаят истината и ще кажат: „Да, така беше.“ Но признанието им вече няма да им помогне, защото словото за наказанието се е изпълнило над неверниците и те заслужено ще влязат в Ада.

1. Поуки от аята:

• Аллах е справедлив и никой няма да бъде наказан, без да е получил ясно предупреждение чрез Своите пратеници и знамения.
• Милостта на Аллах се проявява в това, че Той изпраща пратеници измежду хората, за да им говори на разбираем език и да ги насочва към доброто.
• Човекът носи отговорност за избора си; отхвърлянето на истината след като тя е станала ясна води до загуба.
• Признаването на грешката в отвъдния живот не носи полза – истинското покаяние е тук, в земния живот.
• Вярата и следването на посланието на пратениците са пътят към спасението и вечното блаженство.
• Този аят ни подтиква да ценим Корана и да се вслушваме в неговите напътствия, защото те са светлина и предупреждение за всеки човек.