Сура Аз-Зумар — Стих 72

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• قِيلَ (киля): „Бе казано“ – без да се споменава кой е казал, за да се подчертае страховитостта и тежестта на момента.
• ادْخُلُوا (удхулю): „Влезте“ – заповед, отправена към неверниците и високомерните.
• أَبْوَابَ جَهَنَّمَ (абваба джаханнам): „вратите на Джаханнам (Ада)“ – множествено число, което показва, че Адът има много врати и нива.
• خَالِدِينَ (халидин): „вечно пребъдващи“ – оставащи завинаги, без изход и без край.
• فَبِئْسَ (фаби'са): „Колко лошо е“ – израз на порицание и осъждане.
• مَثْوَى (матхва): „обиталище, местопребиваване“ – мястото, където някой остава и живее.
• الْمُتَكَبِّرِينَ (ал-мутакаббирин): „високомерните“ – онези, които се възгордяват и отказват да приемат истината и да се покорят на Аллах.

1. Тълкувание на аята:

На високомерните и неверниците, които отричат истината за Аллах и отказват да приемат Неговите знамения, ще бъде казано с унижение и като окончателно отчаяние от всякаква милост и от възможност да излязат от Огъня: „Влезте през вратите на Джаханнам и останете там завинаги!“ Това ще им бъде казано, за да бъдат унижени и лишени от всякаква надежда. Кой е този, който ще им каже тези думи, е оставено неспоменато – и това е умишлено, за да се засили ужасът и страховитостта на онова, което ще чуят. Колко лошо и колко презряно е това обиталище за високомерните, които са се възгордели над истината, над вярата в Аллах и над покорството пред Неговия закон! Техният край е вечното пребиваване в Огъня – най-лошото възможно място и най-лошият възможен завършек.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че високомерието и гордостта пред истината са причина за гибел и вечно наказание. Смирението и покорството пред Аллах са пътят към спасението.
• Вярата в Аллах и приемането на Неговите заповеди не са унижение, а чест и достойнство – за разлика от фалшивата гордост, която води до унижение в отвъдния живот.
• Коранът описва последиците от избора на човека по ясен и въздействащ начин, за да го предупреди и да го насочи към доброто още в този свят, преди да е станало твърде късно.
• Милостта на Аллах е широка за онези, които се обръщат към Него със смирение и искреност, а вратите на покаянието са отворени, докато човек е жив – затова нека побързаме към доброто и не се възгордяваме над истината.