Сура Ан-Ниса — Стих 155

1. Обяснение на думите в аята:

• نَقْضِهِم مِّيثَاقَهُمْ (накдихим мийаакахам): нарушаването от тях на техния твърд договор, който са поели пред Аллах.
• كُفْرِهِم بِآيَاتِ اللَّهِ (куфрихим би-аяати-Ллах): тяхното отричане и неверие в знаменията на Аллах, които са ясни доказателства за истинността на Неговите пратеници.
• قَتْلِهِمُ الْأَنبِيَاءَ بِغَيْرِ حَقٍّ (катлихимул-анбияа би-гайри хак): убиването от тях на пророците без никакво право и справедлива причина, а само от несправедливост и агресия.
• قُلُوبُنَا غُلْفٌ (кулюбуна гулф): „Сърцата ни са покрити" — твърдяха, че сърцата им са затворени със завеса и не разбират това, което казваш, о, Мухаммад.
• طَبَعَ اللَّهُ عَلَيْهَا (таба'а-Ллаху 'алайха): Аллах е поставил печат върху тях, тоест ги е запечатал и покрил от истината.
• فَلَا يُؤْمِنُونَ إِلَّا قَلِيلًا (фа-ляа ю'минуна илля калиля): те не вярват, освен с много малка вяра, която не им е от полза.

1. Тълкуване на аята:

Аллах съобщава за причините, поради които е отхвърлил тези хора от Своята милост и ги е лишил от Своето напътствие. Тези причини са няколко тежки деяния, които са извършили:

Първо — те нарушиха твърдия договор, който бяха поели пред Аллах, и не изпълниха задълженията си към Него.

Второ — те отрекоха знаменията на Аллах, които ясно доказваха истинността на Неговите пратеници, и не повярваха в тях.

Трето — те стигнаха до крайна дързост и несправедливост, като убиваха пророците без никакво право, само от агресия и враждебност към истината.

Четвърто — когато им се проповядваше истината, те се оправдаваха с думите: „Сърцата ни са покрити със завеса, затова не разбираме това, което казваш." С тези думи те отхвърляха призива и твърдяха, че сърцата им са затворени за разбиране.

Но Аллах разкрива тяхната лъжа и казва: истината не е такава, каквато те я представят. Те сами са си навлекли това състояние. Аллах е поставил печат върху сърцата им заради тяхното неверие, и затова те са покрити от всяко добро и от всяко напътствие. Те не могат да възприемат истината и не вярват, освен с една много малка вяра, която не им носи никаква полза. Някои от тях обаче, като Абдуллах ибн Салям и неговите сподвижници, приеха вярата и бяха изключение.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни показва колко сериозно е нарушаването на договорите и обещанията пред Аллах. Ислямът държи на верността и честността, а това са качества, които всеки човек трябва да цени.
• Аятът ни учи, че неверието и упорството в греха водят до запечатване на сърцето и лишаване от напътствие. Затова вярващият трябва да пази сърцето си чисто и отворено за истината.
• Виждаме, че Аллах е справедлив и не наказва без причина. Той е дал на тези хора ясни знамения и пратеници, но те сами са избрали пътя на отричането.
• Аятът ни показва, че дори сред онези, които са сторили тежки грехове, има хора, които приемат вярата и се спасяват, като Абдуллах ибн Салям и неговите сподвижници. Това ни дава надежда, че вратата на покаянието е отворена за всеки, който искрено се обърне към Аллах.
• Ислямът и Коранът ни призовават към размисъл и отворено сърце, а не към упорство и отхвърляне на истината. Колкото повече човек се вслушва в Корана с искрено сърце, толкова повече светлина и напътствие намира в него.