Сура Фуссилат — Стих 49

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• لَّا يَسْأَمُ (ла ясаму): не се уморява, не се отегчава, не престава.
• دُعَاءِ الْخَيْرِ (ду'а'ил-хайр): молба за добро, т.е. за благополучие, богатство, здраве, деца и други блага.
• مَّسَّهُ (массаху): докосна го, сполетя го.
• الشَّرُّ (аш-шарр): злото, т.е. бедност, болест, трудности и страдания.
• يَئُوسٌ (я'ус): много отчаян, който губи надежда.
• قَنُوطٌ (канут): който напълно се отчайва от милостта на Аллах.

1. Тълкувание на аята:

Човекът по природа не се уморява да иска доброто – здраве, богатство, деца и всякакви блага от своя Господ. Той непрестанно се обръща с молби за повече благополучие и не се отегчава от това. Но когато го сполети зло – бедност, болест или някаква трудност – той изведнъж изпада в отчаяние и губи всякаква надежда за милостта на Аллах. Той започва да мисли лошо за своя Господ и прекъсва връзката на надеждата и упованието. Това е състояние, което разкрива слабостта на човека и неговата склонност към нетърпение и отчаяние, когато бъде изпитан. Вярващият обаче трябва да бъде различен – да благодари, когато е в благополучие, и да търпи с надежда, когато е в трудност, знаейки, че Аллах е Мъдър и Милосърден във всичко, което прави.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Коранът разкрива истинската природа на човека – неговата слабост и нетърпение – и ни учи как да се издигнем над нея.
• Ислямът ни учи на баланс: да искаме доброто от Аллах, без да се отчайваме, когато дойде изпитание.
• Аятът ни напомня, че отчаянието от милостта на Аллах е грях, а надеждата и търпението са пътят към спокойствие и награда.
• Той ни подтиква да се доверяваме на Аллах във всяко състояние и да знаем, че Той чува и отговаря на молбите ни по Своята мъдрост.
• Вярата ни дава сила да не изпадаме в отчаяние, защото знаем, че след трудността идва облекчение, и че Аллах никога не забравя Своите раби.