Сура Фуссилат — Стих 50

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• ﴿أَذَقْنَاهُ﴾ (азнакнаху): дадохме му да вкуси, т.е. да изпита.
• ﴿ضَرَّاءَ﴾ (дара'): беда, страдание, болест или трудност.
• ﴿مَسَّتْهُ﴾ (массатху): го е сполетяла, докоснала го е.
• ﴿لَيَقُولَنَّ﴾ (ляякуленне): непременно ще каже.
• ﴿هَٰذَا لِي﴾ (хаза ли): това е мое, дължи се на мен самия и на моите заслуги.
• ﴿السَّاعَةَ قَائِمَةً﴾ (ас-са'ата каима): Часът (Съдният ден) ще настъпи.
• ﴿لَلْحُسْنَىٰ﴾ (ляль-хусна): най-хубавото, т.е. най-добрата награда — Рая.
• ﴿فَلَنُنَبِّئَنَّ﴾ (фалянунеббиенне): непременно ще им съобщим, ще им известяваме.
• ﴿غَلِيظٍ﴾ (гализ): суров, тежък, силен.

1. Тълкуване на аята:

Ако дадем на човека милост от Нас — здраве, благополучие и избавление — след като го е сполетяла беда, болест или трудност, той не благодари на Аллах, а вместо това започва да се възгордява и казва: „Това ми се полага, защото го заслужавам, и съм го придобил със собствените си сили и знания.“ Той дори не вярва, че Съдният ден ще настъпи, и отрича възкресението. А ако допуснем, че Часът наистина дойде и той се върне при своя Господ, той самонадеяно твърди: „При моя Господ ме очаква най-доброто — Рая“, сякаш си въобразява, че щом е получил блага в земния живот, то и в отвъдния ще получи същото, заради своите заслуги. Това са думи на самонадеяност и подигравка. Затова Аллах заявява, че непременно ще съобщи на неверниците за делата им — за тяхното неверие и грехове — и непременно ще ги накара да вкусят сурово и тежко наказание.

1. Поуки, които ни привличат към Исляма и Корана:

• Човек трябва да бъде благодарен на Аллах както в беда, така и в благополучие, защото всяко благо идва от Него, а не от собствените ни заслуги.
• Вярата в Съдния ден е стълб на истинския живот; който я отрича, лесно се самозаблуждава и се възгордява.
• Самонадеяността и убеждението, че човек „заслужава“ всичко, водят до гибел; истинският успех е в смирението и в надеждата на Аллах.
• Коранът предупреждава, че никой не може да избяга от отговорността за делата си — Аллах знае всичко и ще въздаде справедливо.
• Милостта на Аллах е повод за признателност и обръщане към Него, а не за гордост и отричане на истината.
• Ислямът ни учи да виждаме в трудностите изпитание, а в благата — дар от Аллах, и да живеем с вяра, надежда и смирение.