Сура Фуссилат — Стих 5

1. Обяснение на думите в аята:

• أَكِنَّةٍ (акинна): множествено число на „кинан“ – означава покривала, обвивки, прегради, които покриват и затварят нещо.
• وَقْرٌ (уакр): тежест, заглъхване, запушване в ушите, което пречи на слуха.
• حِجَابٌ (хиджаб): завеса, преграда, бариера, която разделя и пречи на пряка връзка.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за думите на упоритите неверници, които се обръщат към Пророка Мухаммад (с.а.с.) с отказ и арогантност. Те казват: „Сърцата ни са покрити с обвивки, така че не разбираме това, към което ни призоваваш. В ушите ни има заглъхване, така че не чуваме думите ти. Между нас и теб има преграда, която ни разделя и ни пречи да приемем твоето послание. Затова работи ти според своя път и своята религия, а ние ще работим според нашия път и нашата религия – ние никога няма да те последваме.“

Тези думи не са истинско описание на физическо състояние, а по-скоро са израз на тяхната упоритост, гордост и пълно отхвърляне на истината. Те сякаш казват: ние сме затворени за твоето послание отвсякъде – сърцата ни не го разбират, ушите ни не го чуват, а между нас и теб стои непреодолима стена. По този начин те се опитват да отчаят Пророка и да го накарат да спре да ги призовава.

Всевишният Аллах предава техните думи като поука и предупреждение за всички, които биха последвали техния път на отказ и надменност. В същото време тези думи показват тяхната заблуда – те самите признават, че са затворени за истината, и това е резултат от техния избор да отхвърлят Божието напътствие.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът ни учи, че отхвърлянето на истината често започва с гордост и упорство, а не с липса на доказателства. Затова вярващият трябва да пази сърцето си отворено и смирено пред Божиите знамения.
• Коранът разкрива пред нас и най-дълбоките намерения на онези, които се противопоставят на истината, и ни показва, че Аллах знае всичко и никой не може да се скрие от Него.
• Аятът ни напомня, че призивът към вяра е милост и напътствие, а не принуда. Всеки сам избира дали да отвори сърцето и ушите си за истината, или да остане в своята заблуда.
• В него има и утеха за всеки, който призовава към добро и среща отказ – дори Пророкът (с.а.с.) е бил отхвърлян, но е останал твърд и търпелив. Това ни учи да не се отчайваме и да продължаваме по правия път.
• Ислямът ни кани да размишляваме върху състоянието на сърцето си: дали то е отворено за истината, или е покрито с обвивки от предразсъдъци и гордост. Всеки, който искрено търси истината, ще намери в Корана светлина и напътствие, което ще го изведе от тъмнината към светлината.