Сура Аз-Зухруф — Стих 31

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• ﴿لَوْلَا﴾ (лаула) — означава „защо не“ или „не би ли могъл“, изразява възражение и искане.
• ﴿الْقَرْيَتَيْنِ﴾ (ал-карйатайн) — двете селища, като се имат предвид Мека и Таиф.
• ﴿عَظِيمٍ﴾ (азим) — велик, именит, човек с високо положение, богатство и влияние.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за думите на многобожниците от Курайш, които отхвърляха истината и се възгордяваха. Те казаха: „Ако този Коран наистина е от Аллах, защо не беше низпослан на някой велик и именит мъж от едно от двете селища — Мека или Таиф, вместо на Мухаммад?“ Под „велик мъж“ те имаха предвид хора като ал-Уалид ибн ал-Мугира в Мека или Урва ибн Масуд в Таиф — личности, които според техните разбирания притежаваха богатство, власт и високо обществено положение. Те смятаха, че пророчеството и низпосланото откровение трябва да бъдат дадени само на онези, които те считаха за достойни според светските им мерила, и по този начин отхвърляха мъдростта на Аллах в Неговия избор. Но Аллах избира за Своето послание когото пожелае, и Той най-добре знае кой е достоен за тази велика чест. Тяхното възражение не произлизаше от търсене на истината, а от гордост, завист и упорство в неверието.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът не измерва хората по богатство, власт или обществено положение, а по благочестие и искреност пред Аллах.
• Аллах е Този, Който избира Своите пратеници и носители на посланието според Своята мъдрост, а не според човешките очаквания и светските критерии.
• Възраженията на неверниците често произлизат от гордост и завист, а не от желание да приемат истината.
• Коранът е велико благо и чест за този, на когото е низпослан, и е напътствие за всички хора — независимо от техния произход или социален статус.
• Човек трябва да приема истината такава, каквато е, и да не я отхвърля заради предразсъдъци или заради това, че носителят ѝ не отговаря на нечии светски представи за величие.