Сура Мухаммад — Стих 20

1. Обяснение на думите в аята:

• وَيَقُولُ الَّذِينَ آمَنُوا — „И казват онези, които повярваха“: става дума за истинските вярващи, които искрено желаят повелята за джихад.
• لَوْلَا — „Защо не“ или „не би ли“: израз на силно желание и подкана.
• سُورَةٌ مُّحْكَمَةٌ — „ясна/твърдо установена сура“: сура с ясни, неотменени предписания.
• وَذُكِرَ فِيهَا الْقِتَالُ — „и в нея се спомене сражението“: т.е. заповедта за борба по пътя на Аллах.
• مَّرَضٌ — „болест“: тук означава съмнение, лицемерие и слабост във вярата.
• نَظَرَ الْمَغْشِيِّ عَلَيْهِ مِنَ الْمَوْتِ — „поглед на припаднал от страх от смъртта“: поглед, изпълнен с ужас и вцепенение.
• فَأَوْلَىٰ لَهُمْ — „Горко им“ или „по-подобаващо е за тях“: заплаха и предупреждение за приближаващо се наказание.

1. Тълкуване на аята:

Истинските вярващи, които обичат Аллах и Неговия Пратеник, с нетърпение очакват да бъде низпослана сура, която да им заповяда борба по пътя на Аллах, защото желаят да изпълнят тази повеля и да получат наградата за нея. Но когато Аллах низпослава ясна сура с недвусмислени предписания и в нея се спомене сражението, тогава онези, чиито сърца са заразени със съмнение и лицемерие, се променят. Ти, о, Пратенико, виждаш как те гледат с поглед на човек, който е загубил съзнание от ужас пред смъртта — толкова голям е страхът им от сражение и толкова силна е тяхната съпротива срещу повелята. Те не желаят да се борят и се отдръпват от истината. Затова Аллах ги заплашва, че наказанието и гибелта са се приближили до тях, и че това, което ги очаква, е по-лошо от това, от което бягат. Ако те бяха искрени във вярата си и бяха приели повелята с покорство, това щеше да бъде по-добро за тях и отвъдният им край щеше да бъде благополучен.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Искрената вяра поражда стремеж към изпълнение на Божиите повеления, а не страх и бягство от тях.
• Лицемерието и съмнението в сърцето водят до малодушие и ужас пред истината, докато вярата носи смелост и доверие в Аллах.
• Коранът не е само книга за четене, а ръководство за действие; истинският вярващ желае да знае какво иска Аллах от него и бърза да го изпълни.
• Аллах предупреждава онези, които се отдръпват от Неговите заповеди, че загубата е тяхна, а наградата е за покорните.
• Вярата е убеждение, което се проявява в дела; който обича Аллах, приема повелята Му с радост, а не с отвращение.
• Този аят ни учи да проверяваме сърцата си: дали в тях има болест на съмнение, или са изпълнени с искрена любов към Аллах и готовност да Му се покоряваме.