Сура Каф — Стих 45

1. Обяснение на думите в аята:

• نَحْنُ أَعْلَمُ (Нахну а‘ламу): „Ние знаем най-добре“ — израз, който утвърждава всезнанието на Аллах.
• بِجَبَّارٍ (би-джабба̄р): „принудител“, „насилник“, т.е. човек, който принуждава другите насила.
• فَذَكِّرْ (фа-заккир): „напомняй“, „поучавай“.
• وَعِيدِ (ва‘ӣд): „Моето предупреждение“, „заплахата Ми“ — става дума за предупреждението за наказание.

1. Тълкувание на аята:

Аллах Всемогъщият казва, че Той най-добре знае какво говорят неверниците — тяхната клевета, отричане и подигравки спрямо пророка. Това е утеха за Пророка, мир нему, и предупреждение за онези, които го отричат.

След това Аллах се обръща към Пророка с думите, че той не е принудител над тях, нито е поставен да ги накара насила да приемат исляма. Неговата задача не е да властва над сърцата им или да ги принуждава, а да предаде посланието, с което Аллах го е изпратил. Той е само призоваващ и напомнящ.

Затова Аллах му нарежда: напомняй с Корана на онези, които се страхуват от Моето предупреждение за наказание. Само онзи, който има страх от Аллах в сърцето си, се поучава и си взема поука, когато му се напомни. А който не се страхува от предупреждението, той не се вслушва и не се поучава.

1. Поуки от аята:

• Аллах знае всичко, което хората говорят, дори и най-скритите им думи — това ни учи да пазим езика си и да бъдем искрени.
• Призоваването към исляма не става чрез принуда, а чрез благо напомняне и убеждаване. Всеки човек има свободата да избере пътя си.
• Корана е най-великото средство за напомняне и поука. Колкото повече човек се вслушва в него, толкова повече сърцето му се смекчава и се приближава към Аллах.
• Страхът от Аллах и от Неговото предупреждение е ключът към това човек да приеме напомнянето и да се промени към по-добро.
• Милостта на Аллах се проявява в това, че Той не ни принуждава, а ни дава възможност да се поучим и да изберем доброто по собствена воля — това прави исляма религия на разума, сърцето и свободния избор.