Сура Ан-Наджм — Стих 4

1. Обяснение на думите в аята:

• إِنْ (ин): отрицателна частица, която тук означава „не е нищо друго освен“.
• هُوَ (хува): „той“ – местоимение, което в контекста се отнася до това, което Пророкът, мир нему, съобщава – тоест Корана и думите, които произнася.
• وَحْيٌ (уахйун): „откровение“ – това, което Аллах разкрива на Своите пророци по начин, който Той избира.
• يُوحَى (ю̄ха̄): „бива разкривано“ – глагол в страдателен залог, който показва, че откровението идва от Аллах, а не от самото творение.

1. Тълкуване на аята:

В предходните аятове Аллах се заклева с небесните светила, че Мухаммад, мир нему, не се е отклонил от правия път и не говори от собствените си желания. В този аят се потвърждава, че всичко, което той предава – Корана и думите, които произнася – не е негово лично мнение или измислица, а откровение, което Аллах му изпраща. Той не го е съставил сам, нито го е измислил по своя воля, а го получава от Аллах чрез ангела Джибрил, мир нему. Така аятът утвърждава, че учението на Пророка, мир нему, е чисто и истинно, защото идва от Всезнаещия и Премъдрия.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че Коранът е истинско откровение от Аллах, а не човешко слово. Това ни дава увереност, че четем и следваме Божието слово, което е път към истината и спасението.
• Пророкът, мир нему, е пример за пълно доверие в Аллах и за чистота на посланието. Като следваме неговия пример, ние се приближаваме до Аллах и укрепваме вярата си.
• Осъзнаването, че всяка дума на Пророка, мир нему, е откровение, ни учи да приемаме Сунната с уважение и да я следваме, защото тя е част от Божественото напътствие.
• Този аят ни напомня, че ислямът е религия, основана на истината и сигурното знание, а не на лични желания или измислици. Това ни прави горди и благодарни, че сме част от тази религия.
• Четенето и размишляването върху Корана ни свързва с Аллах и ни носи спокойствие и напътствие в живота.