Сура Ан-Наджм — Стих 3

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَمَا (уа ма): „и не“ — отрицателна частица, която отрича действието.
• يَنطِقُ (янтыку): „говори“, „изрича“ — означава словесно изразяване и известяване.
• عَنِ (‘ани): „от“, „по“ — предлог, който тук означава източника или подбудата на говоренето.
• الْهَوَى (ал-хауа): „страстта“, „прищявката“, „своеволното желание“ — това, към което човек се устремява по прищявка, без напътствие от истината.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Всевишният Аллах потвърждава, че Пророкът Му Мухаммад (с.а.с.) не говори по подбуда на собствените си страсти и прищявки. Това, което той предава — Корана и Сунната — не произхожда от лично мнение, желание или пристрастие, а е чисто откровение от Аллах. Пророкът е бил в най-висша степен на напътствие, правдивост и умереност; нито едно негово слово относно религията не е било продиктувано от егоистични подбуди или от стремеж към лична изгода. Така аятът утвърждава безпогрешността на пророческото предаване и чистотата на източника му — то е истина и напътствие от Господа на световете.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че Коранът е истинско слово от Аллах, а не човешко творение, и че Пророкът (с.а.с.) е надежден и верен преносител на откровението.
• Той ни учи да се доверяваме на пророческата традиция и да я следваме, защото тя ни води към истината и правия път.
• Напомня ни, че истинското напътствие идва от Аллах, а не от човешките страсти и прищявки, и че следването на страстите води до заблуда.
• Подтиква ни да ценим Корана и Сунната като източници на светлина и мъдрост, и да се стремим да живеем според тях, за да постигнем успех в този свят и в отвъдния.