Сура Ар-Рахман — Стих 75

1. Обяснение на думите в аята:

• فَبِأَيِّ (фа-би-аййи): „И в кое/в кои от...“
• آلَاءِ (а̄ла̄’и): множествено число на „نعمة“ (благодат, благодеяние, дар) — означава всички видими и невидими блага и милости.
• رَبِّكُمَا (раббикума̄): „Господаря на вас двамата“ — обръщение към две групи (двойнствено число).
• تُكَذِّبَانِ (туказзиба̄ни): „вие двамата отричате/взимате за лъжа“ — глагол във форма за двойнствено число.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е част от поредица аятове в сура „Ар-Рахман“, в които Аллах изброява Своите многобройни благодати към Своите творения и след всяка група от тях задава въпрос, който разтърсва сърцата: „И коя от благодатите на вашия Господ отричате?“ Тук обръщението е към двете големи групи творения — джиновете и хората, наричани „الثقلان“ (двете тежести), защото те са носители на отговорност и на задължения пред Аллах.

Смисълът е: Нима има някаква благодат от вашия Господ — било то в религията, в сътворението, в препитанието, в напътствието, в здраве, в сигурност, в прошка, в милост — която да можете да отречете или да обявите за неистинска? Всички блага идват единствено от Аллах, и никой не може нито да ги създаде, нито да ги отнеме освен Него. Затова въпросът е поставен като укор и като напомняне: как бихте могли да отричате това, което е толкова очевидно и толкова всеобхватно?

Този аят не иска от човека просто да отговори с думи, а да се замисли дълбоко: всяко дихание, всяка милост, всяко напътствие е доказателство за щедростта и грижата на Аллах. Отричането на тези благодати е проява на неблагодарност и горделивост, а признаването им води до смирение, благодарност и приближаване към Господа.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи да се вглеждаме в безбройните блага около нас — от въздуха, който дишаме, до вярата в сърцето — и да разпознаваме във всяко от тях ръката на Аллах.
• Той ни напомня, че благодарността е път към увеличаване на благата и към вътрешен мир, докато отричането и неблагодарността водят до загуба и разочарование.
• Въпросът „Коя от благодатите на вашия Господ отричате?“ е покана за размисъл и за преоценка на живота — да видим колко сме получили и колко малко благодарим.
• Той разкрива милостта на Аллах, Който не спира да дава, дори когато Неговите творения забравят и отричат — и това ни подтиква към покаяние и връщане към Него.
• И най-вече: аятът ни кара да осъзнаем, че ислямът не е тежест, а път на признателност към Онзи, Който ни е дал всичко — и че Коранът говори на сърцето с въпроси, които не могат да бъдат пренебрегнати.