Сура Аль-Вакиа — Стих 14

1. Пояснение на думите в аята:

• وَقَلِيلٌ (уа калӣлун): и малцина.
• مِنَ الْآخِرِينَ (мина ал-āхирӣна): от последните, тоест от хората на по-късните времена.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е част от описание на благата, приготвени за най-близките до Аллах — онези, които са изпреварили другите в добрини и вяра. Те ще бъдат на почетни места в Рая, на престоли, украсени със злато, обърнати един към друг. В предходния аят се споменава, че голяма част от тях са от първите поколения на тази общност и от предишните народи, а в този аят се казва, че само малцина от тях ще бъдат от последните времена. Според едно тълкувание „първите“ са ранните мюсюлмани, а „последните“ са мюсюлманите в края на времето, като броят на изпреварилите в добро от ранните е по-голям, а от късните — по-малък. Според друго тълкувание „последните“ са всички по-късни народи в сравнение с предишните общности, и малцината от тях са онези, които ще бъдат сред най-близките до Аллах. И в двата случая аятът подчертава, че вървенето по пътя на изпреварващите в добро не е лесно и че малцина от късните хора ще достигнат това високо ниво, но то остава отворено за всеки, който искрено се стреми към него.

1. Поуки, които насърчават хората към исляма и Корана:

• Аятът показва, че стремежът към най-високите степени в Рая е възможен за всеки, независимо от времето, в което живее, стига да следва пътя на вярата и добрите дела.
• Той ни учи, че малцинството в доброто не е недостатък, а доказателство за стойността на този път — малцина са избралите най-високото, но наградата им е най-голяма.
• Напомня ни, че животът е кратък и че истинската цел е вечността, затова е разумно да се стремим към това, което трае, а не към това, което отминава.
• Подтиква ни да не се обезсърчаваме от малцинството на праведните, а да бъдем сред тях, защото Аллах вижда и възнаграждава всеки искрен стремеж.
• Показва милостта на Аллах, че е оставил вратата на най-високите степени отворена за всички поколения, и че Коранаът говори за надеждата и за достойнството на вярващия, който избира най-доброто.