Сура Аль-Вакиа — Стих 56

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• نُزُلُهُمْ (нузулухум): тяхното гостоприемство/угощение — това, което е приготвено за посрещане на гост; тук е употребено иронично за наказанието, което грешниците ще получат.
• يَوْمَ الدِّينِ (йаума ад-дин): Денят на въздаянието/Съдният ден — денят, в който всеки ще бъде възнаграден или наказан според делата си.

1. Тълкувание на аята:

Този аят идва след описание на участта на отричащите истината — те ще ядат от дървото закум и ще пият вряла вода. След това Аллах казва: „Това е тяхното угощение в Деня на въздаянието.“ Тоест това мъчение — горчивата храна и кипящата вода — е приготвеното за тях посрещане и тяхната „почит“ в Съдния ден. Това е укор и подигравка с тях: те, които в земния живот са били горделиви и са отричали, в отвъдния живот ще бъдат посрещнати с най-унизителното и болезнено наказание. Това, което ги очаква, не е почивка или наслада, а именно това — мъчение, приготвено за тях като тяхна участ и въздаяние за делата им. Денят на въздаянието е денят, в който всяко дело ще бъде претеглено и всеки ще получи точно това, което заслужава.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Коранът описва Съдния ден с ярки и въздействащи образи, за да събуди у човека стремеж към добро и предпазливост от зло.
• Аятът показва справедливостта на Аллах: наказанието е точно съответствие на делата, а не произвол.
• Той ни учи, че гордостта и отричането водят до унижение, докато смирението и вярата водят до чест и награда.
• Напомня ни, че земният живот е кратък, а Денят на въздаянието е сигурен, и че всеки избор има последствие.
• Кораничните предупреждения не са, за да ни плашат, а за да ни насочат към пътя на спасението и вечното блаженство — това е милост от Аллах към Неговите раби.