Сура Аль-Анам — Стих 78

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• بَازِغَةً (базигатан): изгряваща, издигаща се.
• أَفَلَتْ (афалат): залязла, изчезнала.
• بَرِيءٌ (бариун): свободен, непричастен, отхвърлящ всякаква връзка с нещо.
• مِمَّا تُشْرِكُونَ (мимма тушрикун): от това, което съдружавате с Аллах в поклонението.

1. Тълкувание на аята:

Когато Ибрахим (Авраам) — мир нему — видял слънцето да изгрява, той казал на своя народ: „Това е моят господ, това е по-голямо от звездата и луната.“ Той говорел по този начин, за да им покаже чрез разумно доказателство, че нито едно от тези създадени и изменящи се неща не заслужава да бъде божество. А когато слънцето залязло и изчезнало, той се обърнал към своя народ и заявил: „О, народе мой, аз съм непричастен към това, което съдружавате с Аллах — към идолите, звездите, слънцето и луната, които обожествявате вместо Него.“ Така Ибрахим използвал преходността и промяната на тези небесни тела като ясно доказателство, че истинският Господ е само Аллах — Създателят, Който не се променя и не изчезва, и че Той е над всичко, което те Му приписват като съдружници.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва как разумът и наблюдението на природата водят до познаването на единния Аллах, а не до идолопоклонство.
• Ибрахим — мир нему — ни учи на смелост и искреност в призоваването към истината, без страх от хорската присъда.
• Обръщането към Аллах с чисто сърце и отхвърлянето на всякакво съдружаване е пътят на спасението и истинската свобода на душата.
• Всичко сътворено — слънце, луна, звезди — е подвластно на промяна и изчезване, докато Аллах е Вечният, Неизменният, и само Той заслужава поклонението.
• Коранът представя тези истории, за да ни насочи към размисъл и да ни покаже, че вярата в единния Аллах е в хармония със здравия разум и чистата човешка природа.