Сура Аль-Араф — Стих 127

1. Пояснение на думите в аята:

• الْمَلَأُ (ал-мала’): знатните и влиятелните хора, водачите и старейшините на народа.
• أَتَذَرُ (а-тазару): нима ще оставиш, ще позволиш.
• لِيُفْسِدُوا (лийуфсиду): за да разпространяват поквара, размирици и безредие.
• وَيَذَرَكَ (уа йазарака): и да изоставят теб, да престанат да ти служат.
• وَآلِهَتَكَ (уа алихатака): и твоите божества, идолите, на които се покланяш.
• سَنُقَتِّلُ (сануқаттилу): непременно ще избиваме масово, ще изтребваме.
• نَسْتَحْيِي (настахйи): ще оставяме живи.
• قَاهِرُونَ (қахирун): надвиващи, господстващи, притежаващи върховна власт над тях.

1. Тълкувание на аята:

Знатните и първенците от народа на Фираун се обърнали към своя владетел с подстрекателство срещу Муса и вярващите с него. Те го попитали с укор: нима ще позволиш на Муса и неговия народ да разпространяват поквара по земята, като променят вярата на хората и ги призовават да изоставят теб и твоите идоли, и да се покланят само на Аллах? Те се опасявали, че призивът към единобожие ще разклати тяхната власт и господство.

Фираун отговорил със заплаха и арогантност: ще заповядаме да бъдат избивани синовете на синовете на Исраил – мъжете сред тях, а жените им ще оставяме живи, за да ни служат. Така той възнамерявал да ги унищожи и да ги държи в унижение. И добавил, че те са над тях, надвиващи ги със сила, власт и могъщество, а те са подчинени и безпомощни под ръката му.

Този аят разкрива как тиранията и неверието се страхуват от истината и от призива към единобожие, затова прибягват до потисничество, заплахи и изтребление. Но въпреки цялата мощ на Фираун, Аллах е Този, Който в крайна сметка надвива, и обещанието Му към вярващите е победа и спасение.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни показва, че призивът към единобожие винаги е бил заплаха за тираните, защото освобождава човека от робството към създанията и го насочва към поклонение само на Създателя.
• В него виждаме как Аллах закриля Своите пратеници и вярващите, дори когато враговете им притежават огромна сила и власт. Краят винаги е в полза на истината и справедливостта.
• Аятът ни учи, че упованието на Аллах и търпението пред изпитанията са пътят на вярващите, а арогантността и потисничеството водят до гибел.
• Коранът разказва тези истории, за да ни укрепи във вярата и да ни покаже, че Аллах е Всемогъщият, Който управлява всичко и никой не може да Му се противопостави.
• Той ни кани да размишляваме върху съдбата на народите и да изберем пътя на покорството към Аллах, който носи истинска свобода, достойнство и мир в сърцата.