Сура Аль-Араф — Стих 193

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الْهُدَى (ал-худа): Напътствието, правият път, истинската вяра.
• سَوَاءٌ (сауаун): Еднакво, безразлично.
• صَامِتُونَ (самитун): Мълчащи, замълчали.

1. Тълкувание на аята:

И ако вие, о, многобожници, призовете тези идоли, на които се покланяте вместо Аллах, към напътствие, те не ви чуват и не ви следват. За тях е все едно дали ще ги призовавате, или ще мълчите – те не чуват, не виждат, не напътстват и не могат да бъдат напътени. Те са просто неодушевени предмети, лишени от разум, слух и говор. Същото се отнася и до онези, които упорстват в неверието си – независимо дали ги призовавате към Исляма, или мълчите, те няма да последват истината.

1. Поуки от аята:

• Този аят ясно показва безсилието на идолите и всичко, на което се покланяме освен Аллах – те не могат нито да чуят, нито да помогнат, нито да напътят.
• Той ни учи, че истинското напътствие идва единствено от Аллах, и че Той е единственият, който заслужава нашето поклонение.
• Напомня ни, че призоваването към истината е задължение на вярващите, но напътствието е в ръцете на Аллах – ние само предаваме посланието.
• Аятът ни подтиква да се замислим над безсмислието на поклонението на нещо, което не чува, не вижда и не разбира – и да насочим сърцата си към Живия, Всечуващия и Всевиждащия Аллах.
• Той е доказателство за истинността на Корана и за милостта на Аллах, който ни разяснява истината по ясен и убедителен начин, за да ни насочи към това, което е добро за нас в този свят и в отвъдния.