Сура Аль-Араф — Стих 195

1. Обяснение на думите в аята:

• أَرْجُلٌ (арджулун): крака
• يَمْشُونَ (ямшуна): ходят, придвижват се
• يَبْطِشُونَ (ябтишуна): хващат със сила, поразяват
• أَعْيُنٌ (а'юнун): очи
• يُبْصِرُونَ (юбсируна): виждат
• آذَانٌ (азанун): уши
• يَسْمَعُونَ (ясма'уна): чуват
• ادْعُوا (ид'у): призовавайте, молете
• شُرَكَاءَكُمْ (шурака'акум): вашите съдружници (идолите, които приемате за съдружници на Аллах)
• كِيدُونِ (кидуни): кроете заговор срещу мен, причинете ми зло
• فَلَا تُنظِرُونِ (фаля тунзируни): и не ми давайте отсрочка, не се бавете

1. Тълкувание на аята:

Този аят е част от порицанието на Аллах към многобожниците, които обожествяват идоли и статуи, лишени от всякаква способност и сила. Аллах задава редица въпроси, за да им покаже абсурдността на тяхното поклонение: Нима тези идоли имат крака, с които да ходят и да ви помагат в делата ви? Или имат ръце, с които да отблъскват злото от вас и да ви защитават? Или имат очи, с които да виждат това, което вие не виждате, и да ви информират за него? Или имат уши, с които да чуват това, което вие не чувате, и да ви го предават? Щом като тези идоли са лишени от всичко това – от крака, ръце, очи и уши – как тогава ги обожествявате и им се покланяте, очаквайки от тях полза или защита от вреда? Това е явно противоречие и пълна липса на разум.

След това Аллах се обръща към Своя Пророк (с.а.с.) с думите: Кажи на тези многобожници – призовавайте вашите идоли, които приемате за съдружници на Аллах, след което кроете заговор срещу мен и ми причинете зло, и не ми давайте никаква отсрочка, не се бавете нито миг. Това е предизвикателство, което показва пълната увереност на Пророка (с.а.с.) в защитата и подкрепата на Аллах. Той не се страхува от техните идоли, защото те не могат да причинят нито полза, нито вреда, и защото той се уповава единствено на Аллах – Всемогъщия, Който държи в ръцете Си всичко.

1. Поуки и ползи от аята:

• Този аят ни учи, че истинското божество трябва да притежава способността да създава, да дава полза и да отблъсква вреда. Идолите и всичко, на което се покланяме освен Аллах, са безсилни и не могат да направят нищо от това.
• Аятът ни подтиква да използваме разума си и да се замислим: как бихме могли да се покланяме на нещо, което не чува, не вижда, не ходи и не може да ни помогне? Това е покана към човека да насочи своето поклонение единствено към Аллах – Създателя, Който чува, вижда и управлява всичко.
• В аята има утеха и сила за вярващите: когато се уповаваме на Аллах и се придържаме към истината, никой не може да ни навреди, дори всички хора и идоли да се обединят срещу нас. Пророкът (с.а.с.) предизвиква враговете си, защото знае, че Аллах е неговият Защитник.
• Аятът ни учи, че ислямът е религия на яснотата, логиката и здравия разум. Той не иска от нас сляпо подчинение, а ни призовава да разсъждаваме и да разпознаем истината.
• Той ни напомня, че колкото повече разбираме безсилието на фалшивите божества, толкова повече се укрепва вярата ни в Аллах и се увеличава любовта ни към Него и към Неговото Слово – Корана, който ни напътства към правия път.