Сура Аль-Араф — Стих 39

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أُولَاهُمْ (уля̄хум): първите от тях, тоест водачите и първенците, които са били следвани.
• أُخْرَاهُمْ (ухра̄хум): последните от тях, тоест последователите и подчинените.
• فَضْلٍ (фадл): предимство, преимущество, нещо, което би им дало право на по-леко положение или на по-голяма заслуга.
• فَذُوقُوا (фа-зӯкӯ): вкусете, изпитайте — израз, който означава да изпитате наказанието по най-осезаем и болезнен начин.
• تَكْسِبُونَ (таксибӯн): придобивате, печелите чрез делата си — тоест това, което сте вършили по свой избор.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за разговор, който ще се състои между обитателите на Огъня в отвъдния живот. Водачите и първенците, които в земния живот са били следвани и на които хората са подражавали в неверие и грехове, ще се обърнат към своите последователи и ще им кажат: „Ние и вие бяхме еднакви в заблудата и в извършването на онова, което води до наказание. Нямате никакво предимство пред нас, нито имате извинение, че сте ни следвали, защото го направихте по собствен избор и без принуда.“ След това Аллах ще каже на всички тях заедно: „Вкусете наказанието на Огъня заради неверието и греховете, които сами сте придобили със своите дела.“ Така аятът показва, че в отвъдния живот неверието и злодеянията не могат да бъдат оправдани чрез подражание на другите, защото всеки човек носи отговорност за онова, което е избрал и вършил. Водачите не могат да понесат наказанието вместо последователите си, а последователите не могат да се оправдаят, че са били подведени, след като са имали разум и избор. Всички те са равни в заслуженото наказание, защото всички са участвали в едно и също зло — неверието и неподчинението на Аллах.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към Исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че всеки човек е отговорен за собствените си дела и не може да прехвърли вината върху другите — нито върху водачи, нито върху общество, нито върху традиция. Това е призив към лична отговорност и към искрено търсене на истината.
• Той ни показва колко справедлив е Аллах: наказанието не идва без причина, а е резултат от това, което хората сами са придобили. Това ни помага да разберем, че милостта на Аллах е свързана с избора ни да следваме правия път.
• Аятът ни предупреждава да не следваме сляпо никого в неверие или грях, а да използваме разума и откровението, за да различаваме истината от заблудата. Това е призив към съзнателна вяра и към търсене на знание.
• Той ни насърчава да не се отчайваме, а да се обърнем към Аллах още в този живот, защото вратата на покаянието е отворена, преди да дойде Денят, в който никой не може да помогне на друг.
• И най-важното: аятът ни кара да ценим Корана като книга, която ни разкрива истината за отвъдния живот и ни напътства към онова, което носи спасение. Четенето и размисълът над такива аятове ни приближават до Аллах и ни правят по-съзнателни в избора ни да Го следваме.