Сура Аль-Араф — Стих 44

1. Пояснение на думите в аята:

• وَنَادَىٰ (уа на̄да̄): извика, обърна се с глас.
• أَصْحَابُ الْجَنَّةِ (ас̣х̣а̄бу ал-джанна): обитателите на Рая.
• أَصْحَابُ النَّارِ (ас̣х̣а̄бу ан-на̄р): обитателите на Огъня.
• وَجَدْنَا (уаджадна̄): намерихме, установихме.
• حَقًّا (х̣ак̣к̣ан): истинно, действително, сигурно.
• فَأَذَّنَ مُؤَذِّنٌ (фа-азанна му'аззин): тогава един глашатай възвести, един възвестител прогласи.
• لَعْنَةُ اللَّهِ (ла'нату Алла̄х): проклятието на Аллах, отлъчването от Неговата милост.
• الظَّالِمِينَ (аз̣-з̣а̄лимӣн): угнетителите, несправедливите, онези, които престъпват границите.

1. Тълкувание на аята:

След като обитателите на Рая влязат в своето вечно жилище и обитателите на Огъня — в своето, първите се обръщат към вторите с глас, който ги достига. Те им казват: „Ние наистина намерихме това, което нашият Господ ни беше обещал чрез Своите пратеници — наградата за покорните — като истина, която се сбъдна пред очите ни. А намерихте ли и вие това, което вашият Господ ви беше обещал — наказанието за непокорните — като истина?“ Обитателите на Огъня отговарят с една дума: „Да.“ Те признават, че обещаното от Аллах е истинно и че са го намерили осъществено, но признанието им вече не им носи полза. Тогава между двете групи се разнася глас на възвестител, който се чува от всички: проклятието на Аллах, тоест отлъчването от Неговата милост и благослов, е върху угнетителите — онези, които са престъпили Неговите граници, отрекли са се от вярата и са отхвърлили Неговите пратеници. Те са имали отворени вратите на милостта в земния живот, но сами са се отвърнали от тях.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Обещанията на Аллах — както за награда, така и за наказание — са несъмнена истина. Вярата в това дава на човека ясна посока в живота и го предпазва от безгрижие.
• Раят и Огънят са реални и вечни; всеки човек избира към кое от двете да се стреми чрез своите дела още в този свят.
• Признаването на истината в отвъдния живот е от полза само ако е станало в земния живот. Затова ислямът ни подканя да се обърнем към Аллах още сега, докато имаме време.
• Милостта на Аллах е отворена за всеки, който я потърси. Угнетението и отхвърлянето на вярата са единственият път, който води до отлъчване от тази милост.
• Коранът говори с ясни и силни образи, за да пробуди сърцата и да ни насочи към доброто. Той е призив към размисъл и към избор на пътя на справедливостта, покорността и надеждата в Господа на световете.